Коментари на: Страх

От: Леонид Ильич

Леонид Ильич — Thu, 20 Nov 2008 11:10:28 +0000

Товарищи,
это я выпустил слух про ПИБ.
Ой-ой-ой извините
Меня товарищ Цеко Минев обидел и не дал покататься на лыжах. Я Владимиру пожаловался и он вам счас покажет лыжи-палки ………… блин, все

От: Страх « avtorentacar

Страх « avtorentacar — Sat, 04 Oct 2008 18:37:30 +0000

[...] Етикети:Франк Хърбърт, страх Не бива да се страхувам. Страхът е убиецът на на ума. Страхът е малката смърт, която [...]

От: Mmillennitta

Mmillennitta — Thu, 19 Jun 2008 13:15:09 +0000

Ееее, Тома, то няма пълно щастие, май ;-)
Хем кръг от световното по ски, хем в гората да се кара. Нали се борим за място на световната ски карта… Все си мисля, че при една добре направена инфраструктура (с въпросните средства) планината няма да пострада, пък ние, скиорите, ще се порадваме ;-)
Освен това, доколото съм чела, лифтовете са финансирани от Банк Аустрия, основна банка на Допелмаер, печалбата от моите и твоите пари няма никога да стигне да се построи това.

От: Toma Belev

Toma Belev — Tue, 20 May 2008 20:05:07 +0000

Доброто колко и да е широко, за мен трудно ще обхване действията на коментираното АД. Готов съм да платя бензина за да можеш да отидеш до Бъндеришка поляна, за да видиш за какво са използвали печалбата от управлението на твоите (естествено и на много други ползватели на банката) средства.
Ако го направиш – имаш адреса ми за да ми изпратиш сметката.

А на въпроса – винаги съм държал на искренността и естетвеността на взаимоотношенията си с хората с които говоря.

От: oggin

oggin — Mon, 19 May 2008 20:17:55 +0000

Признат грях, половин грях, Тома. Лично на теб, кой банкер, политик или министър председател (недай боже) ти се е извинил някога за нещо ?

Това е едно добро начало . Лошите неща трябва да се заклеймяват, добрите да се поощряват.

От: Toma Belev

Toma Belev — Mon, 19 May 2008 20:10:05 +0000

Боже, ами ако ги покани на кафе..? Не знам защо, но винаги съм мислил, че себеуважението е съществена част от процеса на писане.

От: oggin

oggin — Mon, 19 May 2008 19:50:38 +0000

За Вас не знам, ама аз на Мая Георгиева вече тотално и правя евала :

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=285851.msg7534675#msg7534675

Без значение , дали го е писала тя или един бюлюк PR-и …

Аплодисменти за банкерите които си признават , когато са сгрешили … :-)

Колко малко му трябва на човек …

От: Осем пропуснати онлайн възможности за PR-а на ПИБ

Осем пропуснати онлайн възможности за PR-а на ПИБ — Sun, 18 May 2008 18:43:38 +0000

[...] си с тези блогове?! Почти нищо, като изключим включването на Изпълнителния директор на банката Мая

От: Въпрос на избор

Въпрос на избор — Sun, 18 May 2008 14:21:17 +0000

[...] около псведофалита на Първа Инвестиционна Банка или страхът у хората, палячовските ни медии или временно с

От: n_for_ognyan_blog

n_for_ognyan_blog — Sat, 17 May 2008 18:41:11 +0000

Имах намерението да се опитам да бъда лаконичен. Може и да успея. Но не вярвам. Може би в случая е невъзможно.
Изключително приятно съм изненадан от интелигентния тон, който цари тук. Изненадата ми, признавам, се дължи и на изграждащото се и затвърждаващо се с годините скептично мнение за народопсихологията и умствените способности на народа, към който и аз принадлежа. Това, очевидно, може да рефлектира и върху мен. Но се примирявам…
Направи ми впечатление и известно жонглиране с научни постулати, главно в областта на PR-а. Това не е моята наука, не мога да се произнасям, казано с други думи, нямам навика да продавам краставици на краставичари. Което ме изпълва с надежда, че имам някои отличителни черти в сравнение с въпросния народ, чиято поговорка току-що цитирах.
Видях обаче стратегии за излизане от PR-кризи, съпроводени с процентни стойности по отношение на прилагането им (примерно). И си задавам въпроса доколко PR-науката в чист вид е приложима на местна почва. Подчертавам, в чист вид, защото може да има контрааргумент, че отричам науката. Веднага искам да го парирам (или поне да направя опит за това), за да не се получат отклонения в тематиката при евентуална дискусия. Занимавал съм се и с научна, и с приложна дейност. Разработвал съм дисертация на тема обработка на естествени езици, което беше раздел от облстта на изкуствения интелект. Което ме издава, че имам отношение към всякакви автоматизации и информатики. Помня нещо, което прочетох преди двадесетина години в предговора на много умна книга от американски автор за автоматизирани системи. Изключително съжалявам, че не успях да я намеря в техническите книжарници и да си я закупя. Та във въпросния предговор съвсем сериозно се цитираха 7-те етапа от развитието на всяка автоматизирана система:
1. Неоправдан оптимизъм.
2. Растящо безпокойство.
3. Неизбежен провал.
4. Търсене на виновните.
5. Наказване на виновните.
6. Наказване на невинните.
7. Поощрение за непричастните.
После съм виждал тези етапи и като разпространен автоматизационен фолклор.
Според мен те в някаква степен доказват (е, хайде да не се изхвърлям – поне показват) трудната приложимост на науката в чист вид. И то в американски условия. А горчивият ми опит ме понаучи, че и при нашите условия в автоматизацията са приложими не научни доктрини и концепции, а горните седем етапа.
За какъв PR да говорим в случая със слуховете за ПИБ? Условията са такива:
- на 13 и 14 май във форумите масово се пишеха постинги от рода „Нещо става. Мълчат си, нищо не казват“ с дълбокомислен извод „Нещо има!!!“;
- на 15 май излязоха интервютата на Мая Георгиева и Румен Симеонов в DarikFinance.bg и това предизвика тържествуващи постинги „Аха! Започнаха да отричат!“. И същия високоинтелектуален извод „Нещо има!“.
За да се изясня, ще си позволя да поопростя нещата – ще разгледам изявлението като елемент от PR-а. Надявам се, че не бъркам много, а и не се набърквам много в чужда наука.
Но изявлението като някакъв елемент или го има, или го няма. Съществува ли и нещо трето, което пропускам? Нещо, което да се приеме положително от масовия български гигант на мисълта? Може би трябва да търсим разковничето в текста на интервютата? Твърдя, че няма такъв текст, който да предизвика мнения, различни от цитираните по-горе.
Това е. Тези факти ме карат да си мисля, че някакъв подход в чист вид е неприложим в местните условия.
Какъв е един примерен приложим подход за тези условия? Някаква сполучлива сложна комбинация от различни елементи? От кои и по какъв точно начин да бъдат поднесени? Смея да твърдя, че това е нерешима задача. Убеден съм, че родният умник има собствена доктрина по този въпрос (а и по всички въпроси) и тя се свежда до „Тия правят / казват нещо (не правят / не казват нищо)? Значи има нещо!“.
Опровергайте ме. Но много моля да е с доказателства, а не с белетристика. Моят професор по математика в института (признавам, че завърших, когато институтите още не бяха станали университети) имаше крилата фраза: „Математиката е точна наука, защото може да оцени грешката си.“, с което се надявам да сте съгласни.