Въпрос на избор
Когато стартирах този блог, той се казваше малки радости и гадости. Нарекох го така, защото вярвам че всичко и на тази земя , а и във вселената е черно и бяло, светлина и тъмнина, добро и зло … Почти навсякъде около себе си имам символа на ин и ян , най-вече за да не забравям никога че в черното винаги има и малко бяло и в бялото винаги има малко черно. Най-важното обаче е да има равновесие. Когато равновесието се загуби, малките гадости стават големи гадости, а малките мои радости , превърнали се в големи радости, по всяка вероятност прецакват равновесието на някой друг.
Винаги ми се е искало, светът да бъде бял (разбирай розов), всички да са здрави, безсмъртни и щастливи, хората да се обичат и да бъдат безкрайно добри един с друг. И колкото и да вярвам, че светът е бил създаден точно такъв, някъде , някак си, нещо се е объркало и към момента който почти всички приемаме като част от 2008 след христа, положението хич не е такова каквото много, ама наистина много ми се иска да бъде.
В този пост искам да кажа много неща. Вероятно ще ми трябва безумно много време за да напиша всичко което преживях, почувствах или разбрах, всичко което ме изкефи или отврати през изминалите няколко дни… Възможно е това което ще напиша, да звучи безкрайно объркано, но точно такова е моето състояние днес. Сигурно вече предполагате, че ще става дума за истерията около псведофалита на Първа Инвестиционна Банка или страхът у хората, палячовските ни медии или временно сбъркания PR на ПИБ. (Дописано след края). Исках да е друго, но за съжаление точно това се получи :-)
ПИБ стои здраво на позиции и е единствената българска банка която ГАРАНТИРАНО няма да фалира в обозримо бъдеще, вече това го знае всяко хлапе :-) След всички отговорни и безотговорни изказвания на политици и икономисти от всякакъв калибър, ми се чини че и на никоя друга банка (даже да няма и една стотинка в касите си) няма да и бъде разрешено да фалира, поне докато комунистите не си идат от власт. Иначе аналогиите с едно предишно управление ще са страшни и може би някой партии посмъртно няма да помиришат кабинетите по Дондуков.
След като ПИБ вече е най-привлекателното място за всеки разумен човек, дори някой неща които не работеха в банката вече проработиха.
Първо и най-важно – заработи интернет банкирането. Съвсем не както трябва, съвсем не безпроблемно, но работи и скоро вероятно всичко ще му е наред, за да могат хората да си гледат бизнеса, а не да си губят времето (време=пари) разучавайки нови отчайващи потребителски интерфейси.
Второ, PR-a на банката (вероятно стария вече са го обесили) също започна да действа методично, адекватно и професионално. Тотално спря шума, внесе се необходимото успокоение у хората и вече всички знаят коя е правилната банка в България. Тъй като познанията ми по PR са съизмерими с тези на колорадски бръмбър, а и чух слух, че Тодор Христов, подготвя убийствен материал по темата в Нова Визия, ще си позволя да споделя само изводите които направих за себе си :
Извод номер 1 : Трябва да се пише. Не прекалено много, но достатъчно. Написаното остава. Не прекалено дълго, но достатъчно…
Когато се мълчи, когато липсва информация (особено в в интернет), това само подклажда слуховете и хората с право започват да се съмняват че има проблем, дори и да няма такъв. Представете си какво щеше да стане ако още във вторник, когато слухът започна да придобива безумни размери, ПИБ и БНБ бяха публикували на видно място в сайтовете си това което успяха да напишат 2 дни по късно ? А какво ли щеше да стане ако ПИБ, като една от най-богатите банки си имаше свой ORM екип, който да следи всякакви гнусотии написани за тях в нета, да се свързва със сайтовете публикували информацията и ако трябва откровено да ги заплашва по всякакъв законен или незаконен начин (въпрос на избор), но в края на краищата информацията да бъде премахната или поне модерирана и приведена в правилен за асимилация от всеки непредубеден читател вид.
Всъщност и това също стана, но със закъснение. А самите сайтове бяха толкова уплашени, че сами си назначиха цели тайфи модератори които да трият съобщенията които случайно им се видят неправилни. Сега поне ще им държи влага задълго :-) Естествено, равновесието за което писах малко по-горе беше нарушено тотално и се стигна до безумния абсурд, един блогър когото много харесвам да води лекция за свободата на словото в интернет, докато по същото време колегите му в сайт който вече не чета, водеха титанична, но крайно неравностойна битка триейки на поразия неудобните коментари и пишейки глупости от типа :
Поради законовото изискване да не се уронва престижът на банки големите медии не успяха незабавно да разпространят официална информация …
Имено една такава глупост, може да накара всеки непредубеден читател на интернет изданието им, на секундата да си представи каква точно ще да е тази „официална информация“ която явно ще „урони престижа на банките“.
Извод номер 2 : Модерирай първо себе си.
Разбира се, реакцията на всички интернет издания, които си позволиха да трият или префасонират, коментарите на потребителите си е съвсем резонна. Лично министър председателят, много видни банкери и разни други съмнителни и крайно неадекватни субекти заплашваха с ДАНС, МАНС, прокуратури, разследвания, разжалвания и най-малко 3 смъртни присъди всеки който бъде набеден за враг и не е поставил запетайка на правилното място, ако случайно и погрешка в момент на олигофренична криза, вместо да се обади по телефона на първите 100 непознати е взел че неблагоразумно е споменал ключовите думи банка и фалит в някое форумче или не дай боже в блогчето си.
Досадно познато от близкото минало. Направо скучно. По-малко скучното е че доста народ им се върза. Първо спряха да пишат и да коментират. После даже някой помолиха да им бъдат изтрити коментарите. Макар, че се смятам за безкрайно толерантен и разбран човек – този път отказах.
Противно на някой изтървани (или преиначени в медиите) думички, аз съм убеден че всеки може и трябва да говори и пише каквото си поиска. На това му се вика СВОБОДА. Неделима част от свободата обаче е и нещото което наричаме ОТГОВОРНОСТ.
Извод номер 3 : Всеки е СВОБОДЕН да пише, говори или прави каквото си поиска, но трябва да си носи пълната ОТГОВОРНОСТ за това. (уточнение : дори и в любимия си форум или личния си блог) и (Най-доброто правило в света : Не прави другиму това, което не искаш да правят на теб)
Отговорността се поражда от направени грешки. Дали си нарушил закон, дали си обидил незаслужено някого, дали си донасял на куките за другарчето си или си набедил някой чорбар за говедо, няма никакво значение. Грешките трябва да се наказват (Изключение : Победителите не ги съдят). В изминалите безумни дни аз направих една огромна грешка. На всичкото отгоре – професионална. Хората които четат този блог, знаят че основно се занимавам с търсачки. Като такъв, би трябвало да знам и да мога да търся и намирам необходимата ми информация в търсачките, много по-добре от почти всички останали. Воден от крайно нездраво любопитство се опитах да локализирам първоизточника на слуха за ПИБ и да намеря сайта който пръв споменава каквото и да било за вероятен фалит на банката. Просто исках да разбера кога слухът се е пренесал в мрежата. Правя подобни неща по-няколко пъти всеки божи ден и получавам не малко срещу усилията си. Дали съм се възгордял, че съм безкрайно добър, дали просто не съм догледал нещо както трябва, дали Google ме е подвел или пък някой просто не му се индексира добре сайта … няма значение.
Аз намерих резултат, сравних го по няколко различни запитвания, публикувах го и … сгреших. В резултат на моята грешка, няколко блогъра, които явно ми имат по-голямо доверие отколкото заслужавам ме цитираха в частта за първоизточника и също сгрешиха. До тук добре. После обаче, медиите (веднага след като им разрешиха да пишат и говорят по-свободно) нагло изкопираха новината и се нахвърлиха да я раздуват наляво и надясно, без да направят дори елементарно собствено проучване или проверка по-въпроса. В резултат на което върху форума на БГ МАМА и участничките в него се изля такава помия, че речника ми е беден да я опиша. Колко злоба имало в този свят, боже …
Аз сгреших … сгреших и се чувствам ужасно виновен за това. Морално. Веднага след като получих информация за по-стар първоизточник, я публикувах незабавно. Извиних се, на всички с които разговарях през изминалите дни и по-някакъв начин са свързани с форума на БГ МАМА. Дори им предложих да ме съдят. Така и трябва. Грешките трябва да бъдат наказвани. Понякога минава номера, ако само си ги признаем и се извиним. Но не трябва да минава. Особено ако са сериозни. Сега искам да помоля и всички засегнати в БГ МАМА …
Момичета, ако можете … простете ми.
Това за търсенето на отговорност обаче нека си остане. Вие ще решите. Вероятно би било добре да потърсите отговорност и от медиите. И въобще от всички които несправедливо Ви омаскариха и набедиха през тези дни. Вие си знаете. Аз съм убеден само в едно. Никоя медия, никой журналист, никой политик или банкер, нама да се извини. Нито за грешната информация, нито за обидните квалификации.
Особено медиите са крайно нагли и от тях опровержения и уточнения няма как да се очакват. Те могат само да плюят и крадат. Не си спомням откога в никоя медия не съм прочел нещо позитивно. Макар и да съм много доверчив човек, не вярвам и скоро да прочета. На всичкото отгоре, медиите се научиха и на още едно много, ама много лошо нещо. Да крадат от блогърите. Не ми се искаше да отварям тази тема точно сега, но е лесно. Даже е много лесно. Повечето от блоговете публикуват съдържанието си под Creative Commons лиценз. Ужасно е лесно. Просто трябва да се спомене авторството и по възможност да се сложи връзка към източника на информацията. Конвенционалните медии обаче не го правят. По лесно е да откраднат. След като са го откраднали и не дай боже да се окаже че информацията е грешна, те не публикуват опровержение, уточнение или каквото и да било. В най-добрия случай си измиват ръцете като пуснат анкета тип Вярвате ли на информация от блогове?.
И тъй като хората видимо вярват, медиите продължават безобразно да крадат. Друг е въпросът дали същите тези хора вярват на крадливите медии, които когато трябва и както се полага услужливо мълчат.
Извод номер 4 : Не кради. Цитирай!
Надявам се SEO колегите поне да знаят защо :-)
Накрая, искам да се обърна към всички анонимници които още не спят спокойно, които ни оплюваха че сме писали за слуха около ПИБ заради някакъв съмнителен трафик, за няколко дни слава или за прочие други глупости родени в болните им мозъци. Истината се оказа друга. Ние подкрепихме НАШАТА банка и смятам че направихме правилното нещо в правилното време и на правилното място. Какво ли правихте вие през това време ?
Най-хубавото от всичко през тези дни беше, че малка групичка (уточнявам за НСБОП – НЕОРГАНИЗИРАНИ :-) ) блогъри , все пак могат да се противопоставят на мащабен (преполагам и добре финансиран) слух и на всичкото отгоре хората да им повярват, дори и да са сгрешили.
Извод номер 5 : Ако нещо те засяга лично – пиши. Все някой ще има полза от това. ( Следствие : Добрите винаги печелят! )
btw обещавам че това е последният ми пост по темата със слуха за ПИБ. Но винаги имайте на ум че не може да се вярва на един SEO :-)
P.S. Моля Ви, не забравяйте, че това е моят личен блог и в него имам право да пиша, обсъждам, хваля и оплювам каквото си искам и както си поискам. И си нося пълната отговорност за всичко това. Имам право и със садистично удоволствие ще затривам всеки коментар който по някаква причина сметна, че е несъвместим с моите разбирания, чувства или убеждения. Ако нещо от написаното от мен не Ви харесва, просто не го четете. Сега си спомних една култова песен на Милена :
На когото не харесва,
да не слуша , много лесно
и на мен не ми харесват много неща
- 100 долара за въпрос на WebIT
- Във връзка с провеждането на дискусионен панел: Search Engine Marketing & SEO на WebIT изпитвам известни затруднения с подготвянето на...
- Курбан байрам
- Днес е Курбан байрам. Тъй като имам няколко познати които са с това вероизповедание, а и често в блога засичам...
- Google Supplemental Result
- Когато от Google обявиха че престават да отделят страниците като Supplemental Result настана безкрайна радост. За съжаление се оказа че...
If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.
Огнян Младенов 
Много силен пост, Оги.
Не мисля, че трябва да се чувстваш по някакъв начин виновен или нещо такова. Ти добре го каза, че пишем за нещата който ни вълнуват.
След като си чул този слух си се опитал да разбереш какво става, защото това е пряко свързано с теб. Това е така и с мен, и с останалите, който наистина са клиенти на банката и ги интересува какво става с нея. Клиенти на ПИБ, които и имат доверие и не тръгнаха с лека ръка да се разделят с нея.
Винаги преди да повери финансите си на някой, човек си прави сметка къде ще му е най-сигурно. Затова и си избрал ПИБ. Много трудно в днешно време ще се позволи водеща банка да фалира. БНБ за какво е иначе :) (в кръга на шегата)
Що се отнася до това, че сме писали затова само заради трафик? Пълни глупости. Мен дори ма хулиха и искаха да ме оплюват насред София. Нека!
Свободни сме да пишем за това, в което вярваме, защото го смятаме за важно. И то е важно според нас самите и нашите ценности. Нали затова са лични блогове или както казва един познат, лични уеб сайтове :D Всеки сам носи отговорност за думите си. Нито сме се скрили, нито нищо.
Не искам да коментирам нашите медии, че само се ядосвам :)
а и между другото, българина е свикнал да говори помежду си и когато дойде време да се реагира, седи и не взима отношение. Блоговете и форумите се явяват добра алтернатива да си кажем всичко, какво мислим за политици, шефове или тем подобни същества, дето ни правят на малоумни всеки ден.
Място, където човек „излива“ всичко под nickname, който трудно се асоциира с реалното му име, защото иначе ако се наложи няма да отдели никакво внимание и ще си трае в реалността :)
Благодаря за добрите думи , Калински . Направихме това което чувствахме , че е правилно да направим. Мен поне не ме е срам от това. И може би този пост щеше да в Drafts, ако снощи не бях прочел за втори път това :
Хората, които работят, плащат данъци /икономика/, купуват билет за мач, гласуват на изборите /политика/ непрекъснато са обвинявани, че не разбират това, което ежедневно правят.
Прав е човекът, шапка му свалям. Щом си плащам билета за мача и данъците , имам право да си кажа какво мисля. Който иска да си мълча, да не ме кара да си плащам за съмнителните удоволствия които ми предлага.
Именно … мълчанието е знак за съгласие. Съгласие с проблема и съгласие в факта, че „ония“ от управлението си правят каквото искат на гърба на обикновения българин.
Такива коментари, че сме „некадърни“, че го правим само за трафик и тем подобни, трябва само да ни стимулират да пишем, макар и в блогове, да говорим и да виждаме, че проблем има.
Иначе просто няма как да се предприемат някакви действия, няма как да покажем, че негодуваме срещу проблемите. А тях ги има!
Любознателен съм. И интердисциплинарен съм :-) Е, искам да кажа, че с удоволствие обменям теоретични и практически бисерчета с компетентни в други области на наука и познание.
Приложими ли са PR техники и процедури за случая, който коментираме, в български условия? Приложими и, разбира се, ефикасни – например на 13 май в 9:48 тръгват слуховете, а в 10:06 на същия ден сме ги неутрализирали. В действителност това не отне 18 минути, а 2 – 3 дни. Това много ли е или малко?
Реалността все пак не ни предлага стерилни условия, за да приложим теорията в чист вид. И какво ни съветва тя (теорията, де) за родния пейзаж? Изобщо произнесла ли се е за тази специфична географска ширина? Има ли прецедент с успешно прилагане? Ако има, кой е и кога се е състоял? И какво се разбира под успешно – 18 минути или 2 – 3 дни?
Благодаря за анонса за статията ми! Вече я публикувах в NovaVizia.com – http://www.novavizia.com/1969.html
Статията просто резюмира всичко онова, за което само се чешат езиците на N на брой медии, списания, вестници, сайтове и блогове през последните 1-2 години у нас, и което ПИБ можеха да използват в една или друга степен, ако имаха такава подготовка и нагласа.
А иначе, искам да коментирам твоя материал. Споделям на 100% написаното от теб и съм солидарен с изводите и наблюденията ти.
Изобщо не съм изненадан от поведението на т.нар. „медии“ в първите 2 дни около истерията за ПИБ. Сега те ще ни обясняват как се е налагало да мълчат, защото, видите ли, законите били такива и онакива, защото те са сериозни, отговорни и прочее… Приказки за наивници.
Много ме дразни също (не съм изненадан, но не мога да се примиря и не искам да свиквам с това), че почти нито една медия НЕ цитира източниците си в ужасно закъснелите си анализи по повод ситуацията около ПИБ. Споменаваха някакви „блогъри“ и толкоз. Един линк не им се откъсна от сърцето да пуснат към блога ти, дотам я докараха.
Мисля, че през последните дни ти направи едно чудесно отразяване на всичко около истерията с ПИБ и бе полезен за голям брой хора. Ето защо, поздравявам теб и всички други блогъри, които отразиха с каквото могат случая „ПИБ“ по възможно най-добронамерения и обективен начин.
ПИБ извадиха огромен късмет, защото през цялото време около слуховете се радваха на неимоверен блогърски комфорт. А всичко можеше да е далеч по-различно – спомнете си случая „Белла“, когато всичко живо се нахвърли отгоре им заради снимката с убитата мечка (в Канада ли беше?)
Надявам се, че някой от ПИБ чете блогове у нас и си прави изводи.
n_for_ognyan_blog : И вчера и днес задаваш въпроси чиито отговори не знам :-) Предполагам обаче скоро ще ги получим и то от хора които са далеч по компетентни и за разлика от мен (който мога да напиша само мнение), те могат да дадат обосновано становище. Нали затова им се плаща ? :-)
Както и досега мога да отговоря само за себе си .
Първият сигнал за слуха получих около обед на 13 май. В разстояние на няколко часа получих слуха по всевъзможни IM и реших че това е някакво безумие, което заслужава отговор. Същевремено, от любопитство си поиграх да потърся информация. Каквото намерих, го описах, написах си мнението и го пуснах в блога си. Нататък историята е известна.
Достатъчни ли са 18 минути ? Предполагам не. Но 6 до 9 часа са предостатъчни. Особено когато dead line на слуха e на следващия ден.
Можеше ли банката да реагира за няколко часа ? Убеден съм, че в ПИБ има по-умни и много по-богати хора от мен, които би трябвало да имат под ръка сериозни екипи от специалисти и наистина можеха да реагират далеч по-адекватно и безкрайно по-бързо.
Факт е че те направиха всичко което трябваще и можеше , но със закъснение от 2 дни, което пък в книжките които аз съм чел е безумно много време.
Не чувствам и грам вина спрямо ПИБ за това което съм написал. Ако те решат могат да ми дирят каквато си искат отговорност. Дали са били прави или не, дали PR-a им е бил на ниво или не, дали съм писал глупости или правилните за момента неща … сам разбираш че няма никакво значение, ако всичко е свършило добре. А всичко свърши добре.
Поне за мен. И за моята банка.
Питаш ме : Приложими ли са PR техники и процедури за случая, който коментираме, в български условия?
Нямам никаква идея. Сигурно все ще да има някакви PR техники, които стават. Убеден съм обаче че със сигурност, ако имаше превантивни мерки, нищо нямаше да се обърка така
И все пак ако въпросите ти са важни за теб и искаш да получиш отговори, смятам че тук има предостатъчно http://www.novavizia.com/1969.html
Писано е от човек, който разбира от PR и чието мнение аз с удоволствие чета.
Сполай ти Тошко за добрите думи. Тъпкано да ти се връща, много клиенти да имаш, много пари да изкараш и в учебниците да те пишат дано :-)
Сега ще ме извиниш, ама трябва да ти дочета статията :-) Макар, че до няколко дни обезателно и някоя медия ще я публикува като своя :-)
Ха-ха-ха… „Медиите“ са опасна работа! :-))
oggin, благодарности! Изпитвам истинско удоволствие от елегантен диалог. Както вече споменах, интересувам се от други области на познанието. Т.е. различни от моята.
Но все пак категоричните твърдения и, позволявам си да използвам тази дума, присъди, които попрочетох тук-там в blog-а (blog-овете?) ме озадачиха. „Изволниха“ :-) се всички, едва ли не от собственици до чистачки в ПИБ. Е, шегичка, де – oт ИT до PR. И то без да познаваме в какви точно условия са се развивали събитията вътре. А навън (ще повторя) беше много типично нашенско: никакви изявления (предполагаем подход „Защо да говорим, когато няма нищо обезпокоително“) предизвикват мъдрата реакция на ниската камбанарийка „Мълчат? Значи има НЕЩО!“; появяват се изявления от банката и от БНБ – реакцията е със същия елемент на роден идиотизъм „А-хаа, отричат, значи има НЕЩО!“. Непрекъснатото публикуване на отчети, числа, проценти може би не говори нищо на неграмотията. Това ми напомня емблематичен случай от казармената практика на едно приятелче – наше момче, физик, завършил в едновремешна Чехословакия. Страшината ги е строил в две редици и на сутрешния развод (признавам, че в казармата и моята цивилна, инженерна и информатико-автоматизационна душа беше потресена от смисъла, който се влагаше в тази дума там – развод означаваше развеждане и оглеждане на опрятността на военослужещите), та след огледа въпросният старшина прави констатации и изводи, като ги споделя с висок глас на лют строевак: „От първата редица 50% не са си лъснали чепиците. И от втората редица 50% не са си лъснали чепиците. И какво излиза – 50% от първата редица и 50% от втората редица, значи 100% от вас не са си лъснали чепиците!!!“. А оттук и моят извод – малко хора разбират от цифри и проценти, т.е. и отчетите не помагат. Това е!
Но си мисля друго за PR-а на тази банка (ей, как съм се впил в тази дисциплина, стана ми интересна!) – цялата тази епопея с добър финал (пу-пу, да не чуе дявол!) в рамките на два-три дни не е ли все пак щура възможност за PR. И дали ще намеря отговорите на http://www.novavizia.com/1969.html? Любопитно ми е. Любознателен съм, както знаеш!
Не се оправдавай, няма и защо да се чувстваш виновен. Ако в Търново, където живея заколят някого на центъра посред бял ден, да кажем върху капака на някоя патрулка и напиша статия аз – просто никой няма да й обърне внимание. В Свежо дори да я пусна.. ей така ще си мине и замине. Трябва да се радваш, че хората те четат и ти вярват. А това къде си сбъркал и къде не да не не те притеснява. В такива моменти просто се сещай колко грешно се управлява държавата, как полицаи убиват погрешка хора, как правителството греши до такава степен, че да се спират пари от еврофондовете. Ти не си сбъркал. Грешката е на PRите на ПИБ. Казвам го като човек, който трета година учи връзки с обществеността. Липсата на реакция от тези специалисти, съчетана с липсата на доверие към институциите в държавата от страна на хората доведоха до информационен глад. Това докара посещения на твоя блог. Точка. Нищо повече не е станало! Грешка има, но тя не е в теб. А за БГ-мама.. Лош късмет са имали просто. Мисля, че дори и лошата реклама все пак е някаква такава. Едва ли останаха много интернет-потребители, които да не научиха, че има такъв форум. Честно казано, ако /не дай си боже/ приятелката ми забременее, бих се ровил за информация там, вместо да чакам доктори да ми обяснят какво ме чака… След като вече знам, че съществува, ще го ползвам, ако се наложи. Т.е. няма лоша реклама, не се коркай и недей да тормозиш съвестта си. Поздрави и гледай по-оптимистично на нещата.
n_for_ognyan_blog : комуникацията с теб е несравнимо удоволствие за мен :-)
Сега ще ти извадя от друг кладенец вода по въпроса за виновниците :-)
Аз к’во съм ? Потребител.
И като потребител ме защитават ЗЗП, КЗП, Меглена Кунева и Павел Кърлев, биля.
Като един средно статистически, малко по-светъл от обичайното, но все пак типичен балкански субект аз потребителят искам да съм спокоен и да мога да си върша работата. Искам и мир на земята, 150-та шампионска титла за ЦСКА, 10 % акции в Google и безплатен Windows. И още желанийца ми мъждукат, ама за тях друг път :-)
Връщам се на моето спокойствие и желание да си върша работата. Ще ги обсъдя в обратен ред, за да объркам врага и да се направя на малко по-умен.
Щом става дума за работа, значи иде реч за пари. Приемам плащания само по банков път защото никак не им разбирам на касовите апарати. Повечето фирми с които работя също искат да им плащам по сметка. Щом има желание, значи трябва да има и начин. Пропуснах да спомена, че съм много мързелив и мразя да се редя на опашки в клонове на банки. Затова ползвам любезно предоставената от моята банка услуга – електронно банкиране.
В един прекрасен момент X, поради независещи от мен причини , моята банка спира да ми предоставя тази услуга и аз започвам да се превръщам в един много раздразнен потребител. Същата тази банка 2 седмици ме лишава от кефа да работя нормално и това ме изнервя още повече. По една или друга причина обаче работата ми в продължение на немалко години е свързана с IT и знам, че ако нещо не работи значи има проблем или със софтуера, или с хардуера, но при всички положения има виновен и това е IT отдела. При условие че същата тази услуга (е-банкиране) си работи във всички останали банки по света и у нас, а не ще да зацепи 2 седмици точно в моята банка, аз вече съм убеден че проблемът е точно в IТ отдела на моята си банка и съм в правото си да искам линч за всички виновни , а евентуално ако има по-красиви девойки … едни други работи им мислех ама айде … цензурирам се сам :-)
Пак като потребител , аз би трябвало да съм сигурен в стабилността на моята банка. Демек моята банка трябва да се грижи за своя имидж , да прави нощите на всичките си клиенти тихи , безоблачни и спокойни, а дните им изпълнени с пионерски плам и … опа поувлякох се.
Вместо тази идилия, в един прекрасен слънчев ден, някак си без причина, много хора започват да говорят, че моята банка утре щяла да фалира. Аз обаче знам, че съм недостижим умник и съм избрал най най ама наистина най-сигурната банка в тази част на Млечния път , а на всичкото отгоре съм убеден че моята банка ще парира всички глупави слухове още в зародиш. Да ама тя не го прави. Напротив, мълчи си, а слуховете се усилват. Това ми докарва едно страшно нервно и стомашно разстройство и ме кара да се чувствам несигурен. Когато една фирма ме накара да се чувствам несигурен потребител, аз започвам да търся причината. Естествено причината не може да е у мен и трябва да е във фирмата. Когато фирмата е голяма за нейния имидж се грижи отдел наречен PR. Когато имиджът и е наранен, значи виновните са имено в този отдел :-)
Ей на, с малко усилия и по пътя някаква неприсъща за мен логика , за нула време открих и сравних със земята двата виновни отдела в банката които ме накараха да се чувствам като един нещастен потребител с накърнени права. Сега се сетих че май Меглена Кунева още не се е изказала по въпроса … и Брюксел някак си странно мълчи … има нещо гнило в Белгия … знаех си :-)
oggin, удоволствието е изцяло мое.
Аз също имам други кладенчета.
Първо кладенче – за виновниците. Това много ми заприличва на вписване в последните етапи, формулирани в любимия ми автоматизационен фолклор – търсене на виновните, наказване на виновните, пощрение за непричастните. И тъй като многократно съм изпитвал на собствения си гръб тези етапи (естествено, винаги като виновен/невинен, но никога като непричастен), изпитвам и отвращение към темата за виновниците.
Второ кладенче – към кого ли са били насочени мълчанието/изявленията на банката миналата седмица или към кого е трябвало да бъдат насочени. Към изключително малкия процент умни (като теб, не го приемай за евтино ласкателство, а за да изтрия подобни мисли, ще взема да включа и себе си в тази малочислена група, ха!) или чувствително преобладаващата паникоьосана немислеща тълпа? Пак ще се произнеса иносказателно. Един приятел (да вметна, също инженер), от който съм научил невероятно количество шофьорски хватки, ми беше казал: „Има тежки и сложни ситуации на пътя, в които трябва да разчиташ на този срещу теб, както и той на твоята адекватна реакция. Но трябва да си сигурен кога да го направиш.“. Имам около 270000 km зад волана. Жив съм (да чукам на дърво) благодарение на факта, че в единични случаи съм разчитал на насрещния (слава Богу, изчислявал съм го, че е подходящ насрещен) и в хиляди случаи съм се спасявал самостоятелно, очаквайки този срещу мен да ми поднесе възможно най-голямата идиотия – и винаги съм я отгатвал, шА знаЙш :-)
Дали да не си помислим, че банката се е насочила към преобладаващото мнозинство, а е разчитала, че малкото мислещи ще се справят с напъна. Аз лично дори съм склонен да се чувствам поласкан (е, въпреки че вероятно ми е побелял някой косъм), че обръщенията, изявленията, действията не са били предназначени за мен.
Как е водицата в тези кладенчета?
Аз не съм шофьор (возят ме) и може би поради тази причина не мога да кажа нищо умно по въпроса за хората зад волана. btw и от казармата минах метър, ако това е темата от следващата студена водичка която си ми подготвил :-)
Обаче, много харесвам руснаците (рускините още повече) и знам че там винаги се задават три въпроса : какво стана, кой е виновен и какво да правим.
Какво стана … така и не разбрахме, какво да се прави, си е проблем на ПИБ, кой е виновен … също е проблем на банката, ама наистина ще ми доставят удоволствие, съизмеримо с оргазъм, ако все пак публично обесят няколко. Разбери, това са ниски и недостойни страсти, ама аз съм част от тълпата и наистина дори за дребния дискомфорт който ми причиниха си заслужава да ми предоставят малко зрелища :-)
oggin, никакви студени водици, никакви Стояни няма да изпращам да търчат и да ги носят с менци.
Подозирам, че своеобразният ми изказ разводнява смисъла на онова, което искам да кажа. Затова сега само сухо излагане на тези.
Теза първа. По-лесно се руши, отколкото се съзидава. По-лесно е да си лош пророк, отколкото добър (повече черни предсказания се сбъдват, много повече, преобладаващо повече). Трябва да се разчита на пороците на хората, а не техните добродетели. На родните географски ширини боите са тотално сгъстени и тези постулати са с гнусно засилено действие.
Извод първи. Не трябва да коронясваме черните PR-ци за гиганти на мисълта. Тъпият и неграмотен народ се манипулра лесно.
Теза втора. Няма прецедент (след 1997/98 година, а и май по онова време) и няма база за сравнение, за да твърдим, че 6 – 9 часа са срокът за овладяване на такава криза. Имам предвид нашите условия. А те никак не са стерилни, следователно горният срок е твърдение на кабинетни учени. Какво ли става извън нашите условия? Преди години в Ел-Ей бял полицай преби (или уби) негър (ах, какво казах, евроамерикански полицай направи нещо на афроамериканец). Негрите (пардон, афроамериканците) подпалиха Лос Анжелис. Кризата не я овладяха за 6 – 9 часа. Май не я овладяха и за 6 – 9 седмици.
Извод втори. Кризата е овладяна (да чукаме на дърво!!!). И това е важното.
Теза трета. Търсене на виновните, наказване на виновните, наказване на невинните, поощрение за непричастните? Дали обаче основната причина не е навън?
Извод трети (е, формулиран малко въпросително). Навън ще търсят виновника. И вероятно няма да го намерят. Ти кого искаше да обесят, за да изпиташ оргазъм? Истинския виновник или просто някого, така, за твое разтоварване?
Теза четвърта. Банката устиска (пак чукам на дърво!). От това по-добър PR, здраве му кажи!
Извод четвърти (пак малко въпросителничко). Дали може да се използва това за развиване на PR?
Видя ли? Никаква водица, само (хипо)тези. И изводчета.
Но не мога да се стърпя и ще позапитам. Хубаво, не караш, но докато те возят, нямаш ли наблюдения за това, което става по пътищата родни? И има ли PR, който да ни извади от тази криза? За 6 – 9 часа, 6 – 9 седмици, 6 – 9 месеца, 6 – 9 години, 6 – 9 века…
За тезите и изводите ще отговоря по-късно , когато съм в състояние, да пиша нормално. Докато си точех саблята, взех че са заклах и сега пиша с един пръст по-малко :-(
Само за последното. Наблюдения имам. Моята основна функция в колата е да псувам кретените (с голфове по default) и да мятам по тях каквото ми падне и не ми е жал за него. Повярвай ми, всичко това хич не е за подценяваме, тъй като съм наказан с неприятен агиткаджийски глас, ужасен фалцет и още по-грозен русенско-византийски кретенско мек акцент.
А иначе , не вярвам да има PR, SEO, Господ или каквото и да е друго , което може да ни вади от която и да е криза. Само и единствено ние можем да си се извадим или вкараме в / от всичко което си пожелаем. Опа, юрнах се на любима тема. По нея ако пропишем, Британика ще е като брошурка на погребална агенция от пощенската ми кутия.
Обещавам да помисля върху тезите и изводите ти и да те размажа тотално, като ми дайде музата :-)
oggin, да знаеш, че съм много гаден и не се давам така лесно :-) Имам дългогодишен брачен живот и брачните спорове са ме направили истински командос. Следователно никакви музи не ме плашат.
Бях малко ядосан и озлобен преди малко и си го изкарах на клавиатурата, но в момента съм всеблаг и всеопрощаващ и ръся добродушни предупреждения. Това не означава, че написаното преди е лишено от логика, нали?
А ядът и злобата ми бяха естествена реакция на същото, което предизвика и твоята кръвожадност. Всеки си го изкарва по някакъв начин. Парата трябва да се изпусне през вентилите. Аз междувременно си изгръмовержствах с една съседка, много блага лелка, но се заядохме на политически теми. Аз, знаеш, имам тази особеност, че съм един вид опозиция на всеки. В зората на т.нар. демокрация, в един ден, в рамките на около два часа и половина, се сядох с един червен, който в крайна сметка изрази учудване как са ме пропуснали в подходящите предишни времена, а малко след това един тънносин малоумник ми обясни нагледно какво ще направят с такива червени боклуци като мен.
Моето обаче си е чиста проба научен подход. За да се стигне до някакво заключение, на всяка теза аз застъпвам поне една обратна. И не само от инат, а за да се анализират поне две гледни точки. Но не винаги ме разбират. Както казва Батето, съдба!
Точно от такива като теб има нужда. Когато има теза , задължително трябва да има и антитеза. Черно и бяло, светлина и тъмнина, добро и зло, ин и ян … я … горе съм го написал същото :-) Но повярвай ми … не е честно. Аз никога не съм бил бракуван и освен казармата и колите това е май третата ситуация в която няма как да ти опонирам.
Не приемам нито една твоя дума като заяждане, даже напротив. В момента ако изчезнеш … много ще ми липсваш. Малко ситуации или хора са ме карали да се замислям. Ти го правиш, при това поразително успешно …
Тезите и изводите ти отгоре, още не съм ги осмислил, моля те, дай ми малко време за да не се излагам :-)
oggin, благодаря, благодаря. Както казах, елегантният диалог с тебе е удоволствие и удоволствието е изцяло мое.
Признавам си, че уважавам логиката и научното мислене, но тъй като съм си блъскал в главата в непоклатимите стени на реалните условия, се напъвам да не бъда кабинетен учен.
А сега за кабинетните учени :-)
Преди години, в зората на микропроцесорите и приложението им един мой преподавател (сега сигурно е вече професор) е ръководител на много умна разработка за животновъдна ферма. Всяко добиче вместо хлопатар си има датчик (с микропроцесор, разбира се), който е набъкан с всякакви данни за говедото – от ЕГН-то и кръвната му група до тегло, цвят на очите и дължина на опашката. Така че, когато въпросното добиче се насочи към хранилка и/или поилка (също стационарно и тотално микропроцесирани), му се отпускат храни и води с подходящ състав и вещества. Разработката е представена на Пловдивския панаир и е хит, готвят им златни медали, обсаждат ги журналисти. А бе, на гребена вълната са… Един ден до (да наречем ръководителя Васко) се приближава едно деденце с абичка и калпаче от съседните села и пита: „А бе, момче, ти ли го измисли това?“. Васко гордо започва обяснява: „Да, дядо, тук добичето е на почит. Като се доближи до хранилката, тя знае колко и какво да му даде…“. „А бе, момче, ‘ми то добичето няма как да си мушне главата в хранилката. Ще му се запречат рогите!“. „Чакай бе, дядо“ – пита Васко озадачен – „ами то добичето ИМА ЛИ РОГИ?“.
Хайде от мен приятен ден!
[...] идеи и ще се опита да ги приложи в практиката си – въпрос на избор! Ако този човек (или хора) се чувстват все още [...]