Дао-то на SEO

чудесата са там, където вярват в тях и колкото повече вярват, толкова по-често се случват !

Myself

И така … време е ! Време за какво ? Време за мене си.

Сигурно Ви е познато ? От работа в къщи, от къщи на работа, без почивка, без почивни дни, без никакво внимание … към себе си. Всеки го е живял това. Факт е, че повечето от нас продължаваме да живеем в този безумен ритъм. Човешкият организъм има почти неограничени възможности. Според някой учени, дори и с най-голямо усилие ние използваме едва 20 % от възможностите на организма. А има още цели 80 % …

Грижа за себе си. Каква ? Колко от Вас са здрави ? Колко от Вас обръщат внимание на себе си поне по 1 час на ден ? Колко от Вас спортуват активно ? Кога за последно пробягахте 200 метра без да изплезите език ?

Нека не звучи назидателно. Нямам намерение да уча никого. Още по-малко пък да се бъркам в нечий друг живот освен в моя си. Аз съм на 38. Пия, пуша като комин, отдавна не спортувам, ям предимно месо, не пия витамини и добавки, гълтам тонове Ацефеин … и съм поразително здрав за подобен начин на живот. Но годинките, стреса и точно този ужасен начин на живот който водя малко по малко ме съсипват. Виждам хора на моята възраст които изглеждат на 50 и по-лошо - чувстват се като на 50 (След броени дни ще се събираме в Русе по случай 20 години от завършването на МГ-то … представям си … :-(). Твърде възможно е скоро и аз да стана като тях … :-(

Възможно е … ако не взема мерки.

Теоретично съм много добре подготвен. Изкарал съм какви ли не курсове, научил съм какви ли не техники. Да , ама пустият му мързел и вечното отлагане ме докараха до там, че всичко това да си остане само на теория.

За себе си реших. От няколко дни започнах всеки ден да правя упражненията които съм научил в курсовете на Норбеков. За начало - ставна гимнастика. В нета има предостатъчно материали за тези курсове. Включително и 2 чудесни DVD-та и предостатъчно книги (също така се и продават :-) ).

Спомням си навремето, преди да започна курса, четох книгите и се мъчех като грешен дявол да правя упражненията. Само дето не разбрах най-важното. Не са важни самите упражнения, а настроението с което ги правиш, начинът по който се чувстваш докато се занимаваш с това. Едва като тръгнах на курса, разбрах, че всичко е било погрешно… По време на всеки от курсовете се чувствах перфектно, но пак поради мързел и отлагане след това спирах и скоро организма ми губеше всичко което беше успял да промени към по-добро.

Опс, това не е рекламен пост за курсовете на Норбеков. Аз си избрах точно Норбеков, сред всичките за които съм чул, чел, бил и гледал, защото упражненията са простички, лесни, ефективни и не се изисква вяра нито в автора, нито вяра в системата му. Всеки от нас си има свои виждания, свои пътища и свои начини да постигне положителна промяна. Въпросът е наистина да го поискаме, преди наистина да е станало късно. Защото след това ще е още по-трудно.

За мен времето дойде. Просто реших да го споделя с хората които четат този блог. А и някой все пак може и да се замисли, дали не е крайно време да направи нещо добро и полезно за самия себе си.

Ако случайно се появи такъв … аз съм насреща и с радост ще споделя всичко което съм преживял. Покрай тази промяна в мен, ще има и някой нови проекти, но за това … друг път :-)

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

• SEO blog