Дни на проверка …

Какъв е шумът от плясъка на една ръка?

Простакът е простак, независимо дали е на Голф, Астра, Москвич и т.д. Нека минават през собствените точки на тяхната изкривена координатна система.

Сега го чета поста … и понеже аз не се замислям / може би защото не ме бива в това много :) / ще е ми е интересно да видя какво мислят другите по тази тема. И за стимул първите 10 публикували своето мнение ще ги почерпя по бира.

Яицазимитпо лъгуг от Перник : всеки има точки, проблема е като се пресичат с моите :-)

Biks : знаеш че хората не коментират тук. Не знам защо, явно от нещо се притесняват :-) обаче за назидание смятам някой път да ги изненадам , като публикувам всичко което са написали за дадена тема на icq :-) ей така … няма да е културно, просто ще е експериментално :-)

Много хора с които си прокомуникирахме на icq ме питаха защо съм написал това. Те явно са свикнали да четат за SEO и може би им е трудно да приемат, че освен за SEO мога да мисля и за нещо друго. За мен е факт обаче, че успехите или неуспехите с каквото и да се занимаваш се дължат не само на твоите знания, умения и рутина , а най-вече на начина на мислене и на приемане на света и всичко което се случва в него.

btw един от многото хора с които ми е кеф да си говоря по такива теми е Емин Бей и ми е интересно той какво ще каже :-)

Много хубаво си писал, Оги :) На мен ми е любимо да питам хората “Щастливи ли сте”, най-вече приятелите, които заминаха в чужбина и ми късат сърцето, защото се виждаме само по skype.

“Никак не е честно хора които са си заслужили нещо лошо да не си го получат нали ?” - Винаги си мисля, че като съм лоша ще има ангел, който да ми покаже, че мога и да съм добра. Може би е редно да получа наказание, но ми се иска и да получа втори шанс. И си мисля, че ако сме лоши с лошите хора, тогава те никога няма да се променят.

Не знам къде точно е границата в отношението, може би бих развила твоята мисъл - Никак не е честно хора които са си заслужили нещо лошо да не си го получат нали ? И няма да е честно, ако не се опитаме да им покажем красотата на любовта. Така виждайки двата свята, те могат да направят избор отново.

И аз като теб си мисля “Какво постигнах, това ли исках, така ли исках да го направя…” Аз обикновено искам много неща и яростно си ги преследвам :)

Btw, каква зодия си :)

овца по нашия зодиак, собака по китайския.

някаква страшна смесица която може би е създала овчарските кучета :-) обаче имайки предвид че кучетата все пак са произлезли от вълка … може да се окаже че съм вълк в агнешка кожа … или овца с вълче наметало :-)

а що се отнася до лошото с лошите Руми, помисли си … това че им отвръщаме с добро или безразличие дали всъщност не ги кара да си мислят че това което те правят е добро ? или че така трябва ? ако на лошото отвръщаме с добро, къде е коректива ?

Значи да очакваме март-април да повдигнеш пак тази тема ;) Сатурновата дупка не прощава :)

Много ме тормози темата как да се държа с хората. Т.е. ако някой е лош - да съдя за неговите постъпки според както се е държал в миналото или според сегашните му постъпки? Вкарвайки хората в клишето на тяхното поведение дали им давам шанс да бъдат добри?

Мисля си, че на лошото трябва да отвърнеш с лошо, но след това трябва да има и втора стъпка - да подадеш ръка и да покажеш, че може и по друг начин и че човекът отсреща има избор.

как беше ? пътят към ада е постлан с добри намерения :-)

Все така ми се е случвало , че винаги съм подавал ръка , лошото е че почти винаги отсреща вместо да я поемат се опитват да я захапят :-)

Аз просто искам да си имам такава тема и да си пиша за това което ме вълнува в нея. Но конкретния повод беше че в последните месеци особено на ICQ се адднаха много нови другарчета. Които в началото кротко искаха по някой съвет или малко помощ (а аз много обичам да помагам), но с времето явно това им беше недостатъчно и започнаха да се държат странно заповеднически , като че ли с нещо съм им длъжен. Забравиха думичката МОЛЯ и направо нареждат какво трябва да направя за тях. Това на мен не ми харесва. Още по не ми хареса обаче че аз вместо да ги пратя там където им е мястото, понякога изпълнявах заповедите им :-) Е писна ми ! А и ако продължавах в същия стил съвсем щяха да ми се качат на главата … Проблемът обаче е в мен - аз не им предложих коректив на тяхното поведение.

Сигурно го знаеш, но това е единственото, което знам на руски и бързо да изпаднеш в настроение да го споделиш с любим човек :)

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

Мисля, че по-подходящо по темата би било :

Мой дядя самых честных правил,
Когда не в шутку занемог,
Он уважать себя заставил,
И лучше выдумать не мог;
Его пример другим наука;

Хайде и аз да се намеся…

На холмах Грузии шумит ночная мгла
Лежит Арагва передо мною.
Мне грустно и легко, печаль моя светла,
Печаль моя полна тобою.

Тобой, одной тобой, униньие моего
ничто не мучит, не тревожит.
И только сердце вновь горит и любит от того
що не любить оно не может.

С извинение за правописа, цитирам по памет.

Текста няма връзка с темата на статията, но бях провокиран от стихотворенията по-горе. :-)

Брей, тук се превърнало в литературен кръжок със сказка на тема руска поезия ;).