Тимна и Мъртво Море
Ден трети в Израел. Днес ще се мотаме из парка Тимна в пустинята Негев, ще се плацикаме в Мъртво море и най-накрая ще видим Йерусалим.
Още снимки от парк Тимна и Мъртво море в Израел
По уговорка в 8:15 тръгваме за парка Тимна, а там трябва да се насладим на Соломоновите стълбове, медните мини на цар Соломон (в Израел почти всичко е от соломоново време и съответно първо в света), разни арки и каменни образувания от сорта на Гъба и половина, храм на богинята на медта Хатор и драскулка от времето на Рамзес някой си. В парка трябвало да се въдят планински козли и пустинни вълци, ама точно за нас тези зверове не баговолиха да се покажат. Върхът на сладоледа са някакви древни скални рисунки, но аз с помощта на ключовете си направих за 2 минути – 3 пъти повече и 5 пъти по-хубави. Разбира се, не пропуснах отдолу да допиша и любимата песен на още по-любимата агитка :-)
Накрая стигнахме до някакво изкуствено езерце и капанче в което ни черпиха с чай, кафето си го плащахме, а за наказание ни изправиха пред предизвикателството да пълним стъклени шишенца с различно оцветен пясък като в час по трудово обучение. Пропуснах това упражнение, но цялата група така се вдетени, че станаха добри снимки (сега им искам по 10 долара на кадър, за да не ги публикувам).
Общо взето парка Тимна си е един камънак и чиста загуба на време (спокойно може да се пропусне). На всичкото отгоре още при влизането ми се прецака единият обектив и довърших екскурията с китака на резервния ми Canon EOS 400D.
Няколко думи за джаджите, които взех за тази екскурзия – два Canon-a с два простички обектива, малка лека камера и диктофон (особено полезен за да записвате екскурзоводите и да си маркирате важните неща), предостатъчно памети, USB-та, външен хардиск с антишоков гумиран корпус (ударо и дуракоустойчив) и любимият ми netbook Asus, който незнайно как изчезна между последния хотел и летище София. Техниката по тези земи бързо се прецаква и ако още нещо беше сдало багажа щях да остана да се надявам само на любимата си Motorola Milestone, геройски издържала и жегата и изтърванията и поливането с вода (на няколко пъти).
Продължаваме през пустинята. Тук таме минаваме край някакви оранжерии. Израел е известен с това, че сам си осигурява почти всичката храна (с изключение на пшеница и месце) и дори изнася някой вкуснотийки. Спираме за малко пред едно чепче, която би трябвало да е вкаменената жена на Лот (онази любопитната) от библейската история със Содом и Гомор. Всичко наоколо е каменна сол, а успях да чопна няколко парченца и мога да потвърдя, че освен солена е и неприятно горчива.
Ей го на и Мъртво море. Мъртво море е умряла работа. Над 30 % соли във водата. Дори и някога да е имало живот вече няма … и няма да има. Казват, че се въдела някаква мазохистична бактерия в тази луга, ама не мога да потвърдя. Тук е и най-ниската точка на сушата на планетата. Над 420 метра под морското равнище.
Слизаме от автобуса. Нещо като плаж. Естествено и магазин за козметика от Мъртво море. Скъпичка е – 3 пакета кал за 30 долара, 4 сапунчета за 20. Обаче душата ми се радва като виждам Burger King и McDonalds (и там всичко е кашерно).
Подминавам тълпата къпещи се и отивам на празна ивица. Между морето и пясъка – 2 педи сол (вижда се на снимките). Във водата купчинки сол. А самата вода е гадна – мазна и със същия горчиво солен вкус като на каменнънака преди това. Тук таме има много весели камъчета – кафевички със синичко. Събрах си няколко и не ме хванаха.
В Мъртво море нито може да се плува, нито да се потъне. Скука. Все пак пазете дупките си … особено тия по главата. Препатили казват, че било много неприятно и бързо трябва да се измиете с много прясна вода. А тя по тези места е кът … или пък по долар парчето.
Аз не рискувах да се потопя … имам си лош спомен от лугата на солниците на Атанасовско езеро (‘га бехме млади). Умъкнах се само до колене и цопнах ръцете си до лактите. Въпреки, че бързо се измих на душовете след няколко дни алергичната реакция не ме подмина. Не знам дали на вас ще ви понесе, но бъдете внимателни.
Тръгваме си. Оставяме Мъртвото море да си умира … по-точно да пресъхва с няколко метра на година. Южната му част съвсем се е изпарила и се мъчат да прекарат вода от северната. Бая имат да се мъчат още …
Минаваме на скорост покрай крепостта Масада. Масада е издържала най-дълго по време на първата юдейско-римска война. Паднала защото свършили водата (така е в пустинята), а защитниците и са се самоубили, за да не се предадат живи на римляните. Даже не можем да снимаме, камо ли да изгубим време да идем до там, а вече има и лифт. Това със липсата на време за снимане беше нещото, което най ме дразнеше в тази екскурзия.
Над 2/3 от снимките ги щраках като със сапунерка през омазаното стъкло на хвърчащото автобусче, а още от соломоново време е ясно, че така шедьовърчета не се сътворяват.
След още час и нещо Мъртво море свършва и завиваме на запад към Йерусалим. Започваме изкачването от – 400 на + 800 метра надморска височина. Леко е, а и всички пътища в Израел са перфектни ! Няма една дупка за цяр, даже и в градовете. Виждаме Йерихон … същият оня дето евреите са го обсаждали бая време и накрая са му прецакали стените като свирели с тръби, които в последствие именували йерихонски. Не влизаме в града – май нямаме право, защото е от ония територии със специален режим – само за араби и забранени за евреи. Насред града се вижда огромна красива сграда. Обясняват ни че е била много печелившо казино, но след втората интифада, забранили на евреите да ходят там и западнало. Търсели му купувач. Мислех да го купя, но се оказа, че нямам дребни.
Завиваме към гръцкия манастир Свети Герасим Йордански. Свети Герасим Йордански излекувал и опитомил лъв и май е бил стълпник. Но по-важното е манастира … вълшебен е. Посрещнаха ни със страхотно тържествено биене на камбани. Така посрещали всяка група, че май и всеки посетител … ех има какво да научат в родните манастири. Дадоха ни по свещ и картичка. Накрая искаха да ни гостят и със супа. Тия, дето решиха да се облажат, после споделиха, че била връх някакъв. На това място навремето са преспали една нощ Богородица със семейството си, докато са бягали към Египет. Имат си и чудотворна икона (както навсякъде).
Последен напън до Йерусалим. Минаваме през точката отбелязваща 0 метра или морското равнище. Там по цял ден стоял бедуин с камила, за да се фотят туристите с него, ама явно му беше свършило работното време. Липсваше нещо. Влизаме в Йерусалим. Изглежда огромен. Разположен на над 20 хълма и обитаван от около 700 000 жители. От край време му строят трамвайни линии, даже вече са купили трамваите (сив металик и супер футуристични), но така или иначе ще има да почакат докато ги пуснат.
Показват ни още това онова, но никой не слуша. Мечтаем си за храна, алкохол, легло и почивка. Все пак имаме 3 нощувки тук. Мислех, че са предостатъчни, но … уви. Ще разказвам за Йерусалим и в следващите дни – има много какво. Пристигаме в Shalom Hotel Jerusalem. Най-готиният хотел от всички в които бяхме в Израел. Чист, спретнат (климатика не духа топло), а на копчетата на пулта за управление на джаджите в стаята се мъдри и такова за режим шабат :-)
Тръгнахме на разузнаване за магазин в който продават алкохол. Намерихме по едни стълби на няма и 200 метра от хотела. Някаква квартална бакалия с главозамайващи цени. Не съм много сигурен, но май бяхме в сравнително богаташки квартал в който незнайно защо имаше десетки ортодоксални евреи (ония брадатите с черните шапки и костюми), а за тях се твърди, че са бедни. Едно такова малко ортодоксално еврейче ме следеше из магазина (да не взема да гепя нещо) и ме гледаше презрително и лошо. Аз пък му се усмихвах. И колкото повече му се усмихвах, толкова говедцето по презрително ме гледаше. Странна работа са тия ортодоксални евреи … ама и за тях друг път.
Прибрахме се, хапнахме в компанията на индийци, китайци, испанци, руснаци, мексиканци и какви ли още не. Шарен свят. Бюфета беше превъзходен. От всичко по много и на корем. Над 10 вида салати и десерти + няколко основни ястия. Всичко кашерно, разбира се :-) Някой от групата си носеше домашна грозданка. Наля ми да се чукнем. Ей … от българското по-хубаво няма, ей !
Утре следват обиколка из Йерусалим, хълма Сион, град Лод с църквата където е погребан Свети Георги и Витлеем – родното място на Исус !
Още по темата- И замирисва на море
- Хората се върнаха от морето, а аз отивам там ! 10 дена без мен ! Ако във Византия има добър...
- Витоша през май
- Вече втора седмица не пропускаме да се качим на Витоша. Има толкова красиви неща, а е само на няколко крачки...
- Божи Гроб и Стената на плача
- Екскурзия до Израел, Божи гроб и Стената на плача в Йерусалим. И още … Планина Елеон – мястото мястото където...
If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.
Огнян Младенов 
много интересни неща, но не съм сигурна, че разбирам какво значи „кешерно“ – плаща се или е нещо друго?
Кошер или кашер на иврит означава: подходящ или удобен.
Когато някаква храна е произведена под надзора на равин и отговаря на еврейските закони за храненето, тя се счита за подходяща да се яде от евреи или казано на български е кашерна :-)
Демек няма свинско, няма нечифтокопитни бозайници … месо и млечни продукти не се смесват, но млечните може да са с риба – обикновено закуската е такава
Повече на http://www.sofiasynagogue.com/index.php?content_id=11
И още на http://en.wikipedia.org/wiki/Kosher_foods
Може би кашерна да не звучи добре, но там наистина го произнасят като кашер … или на мен така ми се счува :-)
ааа да, те имат много сериозни изисквания – месото да не се мие в 1 мивка със зеленчуци и такива неща, но ми звучеше като кеш нещо и затова се зачудих. Снимките са страхотни! Изкушена съм от такава екскурзия, но не мисля, че психически съм подготвена за нея
На всичкото отгоре дори и в самолета не сервират сандвича с месо заедно с такъв със сирене. Трябвало да се изчака да свършат с едните, за да започнат с другите. Евреи :-)
много ме кефи неебателният ти стил на описание – казваш нещата както ги виждаш, а не се прехласваш в телешки възторг по разни камънаци, само щото си дал пари да ги разглеждаш :)
Много яко звучи :)
Риба и млечни продукти – не е ли точно това много кофти комбинация?
„Мъртво море е умряла работа.“, още с това изречение ми взе акъла направо… остатъка го четох яко напушен… със смях :)
а за кофти комбинацията… абсолютно възможно и тия от Петра от миналия ден от това да са измрели… и в рибата и в млякото и в яйцата има много яко белтъци… което в големи количества = смърт ;)
чудесен пътепис. все едно съм в Израел. да си изкарате добре…
Не ви ли водиха до долината Кумран ? Много е близо до пътя през който сте минали.
Не за съжаление :-( Отново нямаше време, а много ми се искаше да видя къде са намерени Кумранските ръкописи (Свитъци от Мъртво море), още повече, че сега чета книгата за тях
Ние ще ходим там това лято. Понеже сега съм пишман фотограф съм много развълнуван. Прочетох наскоро една книжка за снимане на пейзажи при силна светлина и чакам с нетърпение да опитам и да видя какво ще се получи. Още повече на толкова интересно място.
Няма ли някъде качени снимки от това твое пътешествие?