Петра Йордания

Posted at май 11, 2010
Tags: , , ,

Екскурзия до Петра, Йордания. Израел ден втори – Ейлат, границата с Йордания, старинен град Петра, курорт Акаба на Червено море

От хотела в Ейлат ни събуждат в 6:30, за някой закуска за други цигари и в 8:15 потегляме към границата с Йордания. Тя е само на няколко километра от хотела и там нашето автобусче ни изоставя. Бързо минаваме през Израелската граница, получаваме поредните печати в паспорта, шмугваме се през ничията земя и влизаме за проверка на Йорданската митница. Там също следва ровене из багажите. Имах неблагоразумието да помъкна със себе си един външен хард диск и един USB четец за карти (бях ги забравил в сака си). Това ми костваше няколко минути обяснения за предназначението на устройствата и едва когато заявих че съм забравил нетбука (същият този който изчезна последният ден) в хотела, митничарите някак си се успокоиха и ме пуснаха.

Преди окончателно да влезете в Йордания, обаче ви събират паспортите за поредните печати (ех колко хубаво е в ЕС) и започва едно чакане. Стотици хора, предимно от руски групи чакаха с нас. По едно време се появи един муджахидин (който се оказа екскурзоводът ни) и на прекрасен руски обяви, че до 15 минути всичко ще е готово. В превод това ознава минимум половин час, а в нашият случай час и половина. Същото се отнасяше и за всички останали групи, някой от които се пържеха като туземски гущери легнали на асфалта. Миличките !

Можете спокойно да използвате това време за пазаруване в магазинчето (само едно е), което е на границата. Оказа се че там цените са много добри, а и имаше добри попадения и прилични отстъпки.

Местната валута се именува Йордански динар (JD) и на око е равна на около едно евро. В Йордания (за разлика от Израел) Еврото е на почит и спокойно можете да пазарувате с него. Във вътрешността на страната обаче, на повечето туристически места няма никакво значение дали ще платите в евро или в долари – иначе казано 30 JD = 30 Euro = 30 USD. Левове и рубли не вървят :-)

След час и половина, някак си се сдобиваме с червени печати и след още 2 контроли ни допускат в Йордания. Качваме се на малко автобусче с тлъст арабин зад волана и тръгваме. Още в началото минаваме през крайните квартали на Акаба и ни уверяват, че вечерта ще имаме време да разгледаме града.

От там нататък нашият йордански екскурзовод взема думата и започва с брилянтния си руски да ни обяснява колко велика държава е Йордания. Първо ни посочва едно огромно национално знаме и твърди че това е най-високото знаме в света, по-нататък видяхме и най-високата свещ в света, но за моя радост пропуснахме да видим най-големия бостан в света.

В Йордания наскоро били открили някаква подземна вода (по-ценна от диамантите) и в някаква низина сътворили бостан (естествено местните любеници са най-едрите и най-вкусните на света), на който цялото кралско семейство обичало да си почива.

Ликът на краля и цялата му рода наднича от всяка каруца и зид в Йордания и естествено туземците го обожават. По едно време и на мен взе да ми става симпатичен.

По думите на местния гид, от целия арабски свят само в Йордания образованието е безплатно и 100% от населението е грамотно. Минималната заплата била 400 долара, а средната 700 и общо взето живеели в рая. Рай ама друг път – пустиня и камънак навсякъде.

Тук някъде прозвуча и абсурдното твърдение, че това дето сега било пустиня, преди 3000 години било дъно на море. Обяснихме му че тая работа няма как да е станала, защото преди 3К години тук са се случвали събития описани в Библията, Мойсей е разкарвал евреите 40 години из имено тия камънцаци и въобще ако е било море е било преди 3 милиона години. Не би … той си знаеше неговото и … по-умните отстъпихме.

Пътят до Петра от границата е около 2 часа. През това време спряхме само на някакво хълмче да снимаме гроба на Аарон, брата на Мойсей, който се оказа някаква точица на около 20-ина километра от нас. Това разбира се е само една от теориите, според други гробът е в Петра, а според трети в Израел.
Всичко това с няколкото места където се е случило нещо си е много характерно и за Израел. Според различните религии, местата са различни – важно е къде дадената религия е успяла да докопа местенце да построи църква. Най-често местата са до няколко десетки метра едно от друго, но според православните християни е станало на едно място, а според католиците точно под тяхната църква. За арменците и протестантите да не говорим. Като пример могат да се дадат местата където е родена Богородица или където Исус е превърнал водата във вино. Общо взето се оказа, че има някаквo споразумение за родното място на Исус и за мястото където е бил разпнат и помазан. Всичко останало са интерпретации според кой каквото му е кеф.

Най-накрая пристигаме до съвременият град Петра, спускаме се по почти отвесни улички и ни водят да се подкрепим в хотел Amra Palace . Храната е хубава, водата е с пари и има турска баня.

Следват още няколко километра до античния град Петра, оставят ни на някакъв огромен паркинг и поемаме надолу пеша по прашните пътеки (после по нанагорнище е голям зор). През цялото време ни задминаваха някакви местни тарикати на коне. След около километър се появиха и другите таксита – вонящи двуколки в които трябва да успеят да се съберат двама човека + задължителният мангал кочияш. Най-долу при античният град вече има и камили за екстра. Всичкият местен добитък е пронумерован като софийски маршрутки и навсякъде има по някакъв бей, който следи кой колко курса е направил и събира рекета след всяко кръгче.

Започват скалите. Вървим по някакво каньонче (появило се в резултат на разлом) и тук таме по камъните забелязваме как някой някога е издялкал нещо си. През цялото време не забравяме да се пазим от прелитащи с бясна скорост двуколки. От страни на скалите ясно се виждат някакви улейчета, които според екскурзовода са предназначени за събиране на дъждовната вода, която по тях се е стичала към града. А самата Петра навремето се е издържала имено от търговия с … вода ??? От всички краища на пустините са се стичали търговци, които са купували … вода или са я разменяли срещу разни други благинки.

Изведнъж скалите свършват и се появява старата Петра. Гледката е неописуема. Всички почват да ахкат, а аз снимам като за последно. Величествено ! Грандиозно ! Без думи ! Едно от нещата, които непремено трябва да се видят и да се почувстват… Повече за историята на Петра

Народ като за световно … или поне като за финала на Шампионска лига.

Опитах се да погледна нещата в детайли – нямам никаква идея кой и как може да е сътворил тези красоти. Оказа се, че и никой няма никаква идея защо Петра изведнъж се е обезлюдила. Логично е някак далаверата с водата да е секнала … ама кой знае :-(

Тръгваме надолу по някаква пътека. Пред нас блесват огромен амфитеатър и още безброй сгради изсечени в скалите. Някой изглеждат недовършени.

Трудно ми е да опиша всичко това. Просто трябва да се види.

Още снимки от Йордания и Петра

След около час решаваме да се връщаме. Половинката ми се сети, че би било много тарикатско да си вземе малко фин пясък от Петра. Изля една бутилка с вода и започна да я пълни с онова червено отвратително нещо. Идеята се оказа заразителна и разни бабушки от далечни страни решиха да сторят същото. Представих си как цялата тълпа решава да повтори упражнението и до вечерта от Петра няма да има и помен :-)

Следват още няколко десетки снимки и тръгваме по обратният път. На тия с двуколките бизнесът им яко върви и започвам да се замислям над алтернативата да се покетря при един такъв. Вонята обаче е безпощадна и се отказвам. Излизаме от скалите. Последен напън и сме на паркинга. Почти навреме.

От там следва някакъв извор открит от Мойсей на който си наливаме вода – не знам дали става за пиене. Пих ! Още съм жив :-)

Естествено закъсняваме. В Акаба се появяваме 20 минути преди 8 вечерта. Панорамна обиколка. С няколко думи – градът е безмитна зона, единственият йордански курорт на морето. Имат си някаква закачка с Ейлат, кой щял да привлече повече инвестиции. В Акаба щели да строят нови зони с хотели. Стотици 4 и 5 звездни и дори 2 седем звезди. Арабски богаташи наливали безкрайно много пари, това да станела перлата на Червено море. Може и да стане, но не бих заложил на това, ако не си пооправят пропусквателният режим по границите. Едва ли някой милионер ще му е кеф да чака час и половина да влезе в Йордания.

С бясна скорост изпреварваме някаква руска група на границата на Йордания. Там за сефте видях как на кола която минава граница и се свалят Йорданските номера и и се слагат Израелски. Позачудих се. После ми подсказаха, че двете страни дори и да имат мирно споразумение, хич не се долюбват. Все пак евреите яко са ги прецакали с бая земя. Иначе казано, шансът кола с израелски номер да остане здрава в Йордания е доста мижав.

Минаваме на Израелска територия и о ужас. Около 200-250 руснаци чакат за проверка и скенер. О да … за няколко часа в Йордания ни вербуваха за терористи и ни дадоха бомби, които сега трябва да прекараме в Израел :-) Проверката обаче е сериозна. След час и половина идва и нашият ред. Аз минавам без въпроси (по обясними причини, които ще научите в следващите дни), но на половинката ми и още 2 рускини им прибират паспортите и започват да ги клепат с разни четки. Общото между тричките е че се казват Камелия – име с явно арабско звучене :-) , а щом някой е имал неблагоразумието да те кръсти така, значи си вероятен терорист и трябва да ти се създадат известни неудобства.

Ужано сме закъснели за вечеря, но в хотела ни чакат (добри хорица). Тръгвам да обикалям Ейлат за някакъв алкохол ! Отказват ми – нямам шекели, а с долари не може. Забравил съм си и картите в хотела. То и да не ги бях забравил … повечето им банкомати са само на иврит. Прибирам се и допиваме каквото има :-)

Утре ни чакат Тимна, Мъртво море и … Йерусалим !

Полезни сайтове за Петра, Йордания и Акаба

Петра във Wikipedia
The Official Website of The Jordan Tourism Board
Йордания във Wikipedia
Йордания във Wikitravel
Petra National Trust
Акаба във Wikipedia

Още по темата
    Израел
    Екскурзия в Израел – подготовка, летище. Израел – ден първи Тел Авив – Яфа – път през пустинята до Ейлат...
    Преди Кръстова гора
    В България има вълшебни места. В България има места където постоянно стават чудеса. Едно от тях е Кръстова гора. Тази...
    Божи Гроб и Стената на плача
    Екскурзия до Израел, Божи гроб и Стената на плача в Йерусалим. И още … Планина Елеон – мястото мястото където...
почивка
Онлайн магазин от Summer Cart

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

Comments

13 Responses to “Петра Йордания”

Leave Comment

(задължително)

(задължително)