Петра Йордания
Екскурзия до Петра, Йордания. Израел ден втори – Ейлат, границата с Йордания, старинен град Петра, курорт Акаба на Червено море
От хотела в Ейлат ни събуждат в 6:30, за някой закуска за други цигари и в 8:15 потегляме към границата с Йордания. Тя е само на няколко километра от хотела и там нашето автобусче ни изоставя. Бързо минаваме през Израелската граница, получаваме поредните печати в паспорта, шмугваме се през ничията земя и влизаме за проверка на Йорданската митница. Там също следва ровене из багажите. Имах неблагоразумието да помъкна със себе си един външен хард диск и един USB четец за карти (бях ги забравил в сака си). Това ми костваше няколко минути обяснения за предназначението на устройствата и едва когато заявих че съм забравил нетбука (същият този който изчезна последният ден) в хотела, митничарите някак си се успокоиха и ме пуснаха.
Преди окончателно да влезете в Йордания, обаче ви събират паспортите за поредните печати (ех колко хубаво е в ЕС) и започва едно чакане. Стотици хора, предимно от руски групи чакаха с нас. По едно време се появи един муджахидин (който се оказа екскурзоводът ни) и на прекрасен руски обяви, че до 15 минути всичко ще е готово. В превод това ознава минимум половин час, а в нашият случай час и половина. Същото се отнасяше и за всички останали групи, някой от които се пържеха като туземски гущери легнали на асфалта. Миличките !
Можете спокойно да използвате това време за пазаруване в магазинчето (само едно е), което е на границата. Оказа се че там цените са много добри, а и имаше добри попадения и прилични отстъпки.
Местната валута се именува Йордански динар (JD) и на око е равна на около едно евро. В Йордания (за разлика от Израел) Еврото е на почит и спокойно можете да пазарувате с него. Във вътрешността на страната обаче, на повечето туристически места няма никакво значение дали ще платите в евро или в долари – иначе казано 30 JD = 30 Euro = 30 USD. Левове и рубли не вървят :-)
След час и половина, някак си се сдобиваме с червени печати и след още 2 контроли ни допускат в Йордания. Качваме се на малко автобусче с тлъст арабин зад волана и тръгваме. Още в началото минаваме през крайните квартали на Акаба и ни уверяват, че вечерта ще имаме време да разгледаме града.
От там нататък нашият йордански екскурзовод взема думата и започва с брилянтния си руски да ни обяснява колко велика държава е Йордания. Първо ни посочва едно огромно национално знаме и твърди че това е най-високото знаме в света, по-нататък видяхме и най-високата свещ в света, но за моя радост пропуснахме да видим най-големия бостан в света.
В Йордания наскоро били открили някаква подземна вода (по-ценна от диамантите) и в някаква низина сътворили бостан (естествено местните любеници са най-едрите и най-вкусните на света), на който цялото кралско семейство обичало да си почива.
Ликът на краля и цялата му рода наднича от всяка каруца и зид в Йордания и естествено туземците го обожават. По едно време и на мен взе да ми става симпатичен.
По думите на местния гид, от целия арабски свят само в Йордания образованието е безплатно и 100% от населението е грамотно. Минималната заплата била 400 долара, а средната 700 и общо взето живеели в рая. Рай ама друг път – пустиня и камънак навсякъде.
Тук някъде прозвуча и абсурдното твърдение, че това дето сега било пустиня, преди 3000 години било дъно на море. Обяснихме му че тая работа няма как да е станала, защото преди 3К години тук са се случвали събития описани в Библията, Мойсей е разкарвал евреите 40 години из имено тия камънцаци и въобще ако е било море е било преди 3 милиона години. Не би … той си знаеше неговото и … по-умните отстъпихме.
Пътят до Петра от границата е около 2 часа. През това време спряхме само на някакво хълмче да снимаме гроба на Аарон, брата на Мойсей, който се оказа някаква точица на около 20-ина километра от нас. Това разбира се е само една от теориите, според други гробът е в Петра, а според трети в Израел.
Всичко това с няколкото места където се е случило нещо си е много характерно и за Израел. Според различните религии, местата са различни – важно е къде дадената религия е успяла да докопа местенце да построи църква. Най-често местата са до няколко десетки метра едно от друго, но според православните християни е станало на едно място, а според католиците точно под тяхната църква. За арменците и протестантите да не говорим. Като пример могат да се дадат местата където е родена Богородица или където Исус е превърнал водата във вино. Общо взето се оказа, че има някаквo споразумение за родното място на Исус и за мястото където е бил разпнат и помазан. Всичко останало са интерпретации според кой каквото му е кеф.
Най-накрая пристигаме до съвременият град Петра, спускаме се по почти отвесни улички и ни водят да се подкрепим в хотел Amra Palace . Храната е хубава, водата е с пари и има турска баня.
Следват още няколко километра до античния град Петра, оставят ни на някакъв огромен паркинг и поемаме надолу пеша по прашните пътеки (после по нанагорнище е голям зор). През цялото време ни задминаваха някакви местни тарикати на коне. След около километър се появиха и другите таксита – вонящи двуколки в които трябва да успеят да се съберат двама човека + задължителният мангал кочияш. Най-долу при античният град вече има и камили за екстра. Всичкият местен добитък е пронумерован като софийски маршрутки и навсякъде има по някакъв бей, който следи кой колко курса е направил и събира рекета след всяко кръгче.
Започват скалите. Вървим по някакво каньонче (появило се в резултат на разлом) и тук таме по камъните забелязваме как някой някога е издялкал нещо си. През цялото време не забравяме да се пазим от прелитащи с бясна скорост двуколки. От страни на скалите ясно се виждат някакви улейчета, които според екскурзовода са предназначени за събиране на дъждовната вода, която по тях се е стичала към града. А самата Петра навремето се е издържала имено от търговия с … вода ??? От всички краища на пустините са се стичали търговци, които са купували … вода или са я разменяли срещу разни други благинки.
Изведнъж скалите свършват и се появява старата Петра. Гледката е неописуема. Всички почват да ахкат, а аз снимам като за последно. Величествено ! Грандиозно ! Без думи ! Едно от нещата, които непремено трябва да се видят и да се почувстват… Повече за историята на Петра
Народ като за световно … или поне като за финала на Шампионска лига.
Опитах се да погледна нещата в детайли – нямам никаква идея кой и как може да е сътворил тези красоти. Оказа се, че и никой няма никаква идея защо Петра изведнъж се е обезлюдила. Логично е някак далаверата с водата да е секнала … ама кой знае :-(
Тръгваме надолу по някаква пътека. Пред нас блесват огромен амфитеатър и още безброй сгради изсечени в скалите. Някой изглеждат недовършени.
Трудно ми е да опиша всичко това. Просто трябва да се види.
Още снимки от Йордания и Петра
След около час решаваме да се връщаме. Половинката ми се сети, че би било много тарикатско да си вземе малко фин пясък от Петра. Изля една бутилка с вода и започна да я пълни с онова червено отвратително нещо. Идеята се оказа заразителна и разни бабушки от далечни страни решиха да сторят същото. Представих си как цялата тълпа решава да повтори упражнението и до вечерта от Петра няма да има и помен :-)
Следват още няколко десетки снимки и тръгваме по обратният път. На тия с двуколките бизнесът им яко върви и започвам да се замислям над алтернативата да се покетря при един такъв. Вонята обаче е безпощадна и се отказвам. Излизаме от скалите. Последен напън и сме на паркинга. Почти навреме.
От там следва някакъв извор открит от Мойсей на който си наливаме вода – не знам дали става за пиене. Пих ! Още съм жив :-)
Естествено закъсняваме. В Акаба се появяваме 20 минути преди 8 вечерта. Панорамна обиколка. С няколко думи – градът е безмитна зона, единственият йордански курорт на морето. Имат си някаква закачка с Ейлат, кой щял да привлече повече инвестиции. В Акаба щели да строят нови зони с хотели. Стотици 4 и 5 звездни и дори 2 седем звезди. Арабски богаташи наливали безкрайно много пари, това да станела перлата на Червено море. Може и да стане, но не бих заложил на това, ако не си пооправят пропусквателният режим по границите. Едва ли някой милионер ще му е кеф да чака час и половина да влезе в Йордания.
С бясна скорост изпреварваме някаква руска група на границата на Йордания. Там за сефте видях как на кола която минава граница и се свалят Йорданските номера и и се слагат Израелски. Позачудих се. После ми подсказаха, че двете страни дори и да имат мирно споразумение, хич не се долюбват. Все пак евреите яко са ги прецакали с бая земя. Иначе казано, шансът кола с израелски номер да остане здрава в Йордания е доста мижав.
Минаваме на Израелска територия и о ужас. Около 200-250 руснаци чакат за проверка и скенер. О да … за няколко часа в Йордания ни вербуваха за терористи и ни дадоха бомби, които сега трябва да прекараме в Израел :-) Проверката обаче е сериозна. След час и половина идва и нашият ред. Аз минавам без въпроси (по обясними причини, които ще научите в следващите дни), но на половинката ми и още 2 рускини им прибират паспортите и започват да ги клепат с разни четки. Общото между тричките е че се казват Камелия – име с явно арабско звучене :-) , а щом някой е имал неблагоразумието да те кръсти така, значи си вероятен терорист и трябва да ти се създадат известни неудобства.
Ужано сме закъснели за вечеря, но в хотела ни чакат (добри хорица). Тръгвам да обикалям Ейлат за някакъв алкохол ! Отказват ми – нямам шекели, а с долари не може. Забравил съм си и картите в хотела. То и да не ги бях забравил … повечето им банкомати са само на иврит. Прибирам се и допиваме каквото има :-)
Утре ни чакат Тимна, Мъртво море и … Йерусалим !
Полезни сайтове за Петра, Йордания и Акаба
Петра във Wikipedia
The Official Website of The Jordan Tourism Board
Йордания във Wikipedia
Йордания във Wikitravel
Petra National Trust
Акаба във Wikipedia
- Израел
- Екскурзия в Израел – подготовка, летище. Израел – ден първи Тел Авив – Яфа – път през пустинята до Ейлат...
- Преди Кръстова гора
- В България има вълшебни места. В България има места където постоянно стават чудеса. Едно от тях е Кръстова гора. Тази...
- Божи Гроб и Стената на плача
- Екскурзия до Израел, Божи гроб и Стената на плача в Йерусалим. И още … Планина Елеон – мястото мястото където...
If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.
Огнян Младенов 
Смях се на глас. Много забавно написано.
А бе и на мене ми беше смешно като четох, но вероятно ако бях на мястото на Огнян, едва ли щях да се забавлявам толкова :)
А да не говорим, че взех да се замислям каква ли почивка бих си направил, ако реша да ида на екскурзия по стъпките които е описал, а иначе с голям интерес следя пътеписа на Оги. Браво за добре описаните места.
Винаги правете разлика между екскурзия и почивка ! Аз имам правило – след екскурзия задължително ми трябва почивка :-)
Дам, като се замисля има известна разлика ;) , но аз по принцип ходя на екскурзия за да се разведря и почина, вероятно и затова не бих предпочел толкова динамична екскурзия :)
Интересно ми е как местните не убиха половинката ти… в момента в който изля водата, за да напълни напълно безполезния за тях пясък, от който си имат предостатъчно :)
До Evgeni: Огин е бил много за кратко време – четейки впечатленията му човек може (погрешно) да остане с впечатлението за миризливите двуколки ( чак почва да ми насмърдва докато пиша :) ) и техните жокеи – мангали. Наистина и моето първо впечатление за тези хора беше такова, но истината е че това са много свестни и добри хора, изключително гостоприемни, с библейски обичаи , а цялата държава осеяна с толкова много исторически места ( освен Петра, не е за изпускане и Джераш – може би най-добре запазения римски град ) правят това място от земята магическо за пътешественика.
Pop Art : да не забравяме, че аз съм пристрастен :-) Все пак … мама еврейка :-)
И без да съм бил по другите арабски страни, доста хора подсказаха, че Йордания е една от най-цивилизованите сред тях.
Благодаря за уточнението Pop Art. Аз все още не съм имал възможността да се поразходя към тази част на света, но възнамерявам все някога да го направя… Няма само Оги да бъде хаджия, я! И аз искам :)
Четох на глас на колегата си и се смяхме със сълзи , за което много ти благодаря , че си намерил време да споделиш тези твои изживявания !!! Само преди ден гледах филм за Петра , а от колко дълго мечтая да го посетя тоя митичен град . Е дано и аз един ден да имам тази възможност :)))).
Vazxitix se na napisanoto otnosno ekskurziata vi v Israel.Predstoi mi da zaveda gosti ot bBG v Vitleem i ot vas 6te polzvam informasiata.V Vitleem sam bila 1997,no togava be6e drugo vreme.Ot 10 godinin idvam tuk za njkolko mesesa,no tova koeto vie znaete ot edno pose6tenie, az o6te neznaj. Bravo na xubavoto opisanie, na umestnia xumor,4udesno za 4etene.
Ogi e samo turist…………( ne 4e ima ne6o lo6o)
Trqbva da pojivee6 v tezi raioni…………..da poskita6 iz 4erveno More, ……………za da useti6 horata……..stranata………………
Браво! Страхотен пътепис, написан с много хумор. След седмица заминаваме с жената по твоите стъпки и се надяваме да изкараме Нова година приятно. Плаши ме малко чергарския начин за прекарване на една такава почивка, но вече всичко е решено – тръгвамеееее……… :-)))