По Темза
Преди да продължа с обиколките си по лондонските потайности ще дам връзка към Писателският блог на Тишо и най-вече темата му за Другата страна на Лондон. Написаното от Тишо точно съвпада с моите наблюдения, така че ще си спестя това онова :-)
Та … неделя сутрин. Ставаме. Оправям се набързо и изхвърчам навън да пуша. Гадна, мъглива, лондонска сутрин. Май всичките им са такива. Тука, както вече писах … слънце не огрява. Днес трябва да се ходи с корабче по Темза. Без да погледна картата решавам че знам посоката (единствената ми грешка в ориентирането из Лондон). Посоката открих, ама попаднахме на Chelsea Bridge. Все пак улучих Темза :-). До мястото където трябваше да идем Westminster Bridge, обаче има още 3 моста. Ще повървим. Някакви гнусни работнически квартали са това. И бягат … всички бягат. Някой за здраве, другите … така и не разбрах защо. Вървим по някаква улица покрай Темза. Кошчета няма, ама има няколко градинки. В тях си разхождат кученцата. Там има кошчета за акитата на добитъка. Ама за хорските боклуци няма. Всички в Лондон като си разхождат животинките си носят много торбички. Като се изходи псето, веднага се юрват да му прибират отработената храна. Явно глобите са височки, не ми се вярва това да е от възпитание.
Минавайки мост след мост разбрах че какъвто и да е квартала, точно край моста има някакви снобарски жилища. Явно е престижно да живееш до моста. Там има много цветя. Цъфнали. През октомври. И палми и други зеленчуци дето не се въдят даже по нашите ширини.
Най-накрая минаваме Wauxhall Bridge и влизаме в градинката към Парламента. Страхотна сграда. Голяма играчка са си играли тия дето са го строили. Ама красота. Наистина красота.
И естествено туристи всякакав цвят и калибър цъкат и щракат на поразия. Сляхме се с тях. Цъкахме и щракахме. По 10 пози на камъче :-) Де да бяха станали и снимките … :-( Уестминстърското абатство и на него 100 пози. После Big Ben, е те там започнаха да свършват батериите. Минахме по Westminster Bridge и се запътихме към колелото. Окото на Лондон е най-нормално виенско колело само че с кабинки за 10-15 човека и е високо 135 метра. На път за него се минава край аквариума. Там ще вляза … другия път.
Окото на Лондон (London Eye). Чакането за билети си е приключение. Залата е малка и направена като летище. Обикаляш в една спирала … около половин час стига за да се докопаш до заветната хартийка срещу 15 лири. Излизаш и се нареждаш на друга опашка за да се качиш. Там те проверяват по сериозно отколкото на софийското летище да не би да си забравил да си оставиш бомбите в къщи. Качихме се. Взе да се издига. Стабилна работа. Един път не лашна. Огледахме Лондон отгоре, снимахме го отвсякъде и се приземихме. Никой не повърна. Решихме да мезнем нещо. Гледам хот дог. Взех си. 3 лири за най-гнусния кремвирш който съм ял някога. Даже и горчицата не спаси обяда. Останалото го дадохме на чайките. Приятелката ми излезе по-умна и хапна McDonalds. Чайките се биха за картофките и. Беше весело. Още по-весело ми стана като се вгледах във водата на Темза. Темза е много мръсно нещо, мислех си че от Дунава по мръсно нема. Имало … и течало насред Лондон. Да им се неначудиш на ингилизите, уж европейци, пищят за природата, а в барата насред столицата им вони и кво ли не плува из нея.
Време за разходка с корабче по Темза. Три будки, някакви лафове хоп, троп. Нищо не разбрахме и си купихме билети за червените корабчета. Крайна точка Гринуич. Някакав забавляваше пасажерите с обяснения кой мост за какво бил строен и коя сграда на кого била. Аз снимах с камерата. Хората се смееха. Явно не на мен. Най-голямата забележителност по пътя е Tower Bridge. Изглежда внушително. За мой ужас се оказа, че е строен наскоро и само декорацията му е старовремешна. Минахме покрай ситито и след малко завои се оказахме в Гринуич. Гринуич всъщност е някакво бедно кварталче което живурка благодарение на будалите туристи които искат да видят измисления от англичаните нулев меридиан. Поне около обсерваторията са направили хубав парк. Английска реч не се чува никъде. Само туристи. Качихме се горе, мотахме се докато разберем какво да снимаме, видяхме едно желязо дето пише че това и нищо друго на тази земя не може да е нулевия меридиан. Надникнахме в магазинчето, където на умопомрачителни цени продаваха рекламни чаши, компаси и фанелки и се изнизахме. Минавайки пак през кварталчето попаднахме на някакав битак, после на много хубаво пазарче където можеш да си купиш същите тези рекламни чаши, компаси и фанелки на една трета от цената и то без да се пазариш.
Изчакахме последното корабче и се прибрахме в центъра. Там по познатите вече маршрути открихме Wilton str. и си избрахме китайски ресторант. Порциите са една пета от нашите, цените съответно по три. Нищо особено за около 60 лири за двама човека. Но се натъпкахме здраво. Прибрахме се в хотела. Малко интернет, да видя мачовете и пощата. После заспахме за да дойде …
Ден трети - преместване в снобарския Mayfair, Pikadili, SOHO, China Town и СИТИ.
If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.
Само едно малко уточнение: автор на точно този конкретен пътепис не съм аз, а Калоян Янков, като гест-блогър. Но се радвам, че част от наблюденията ви съвпадат, anyway. Поздрави!