Един кретен в Лондон

Posted at октомври 20, 2007
Tags: , , ,

Big Ben Най-накрая остана малко време (между 2 мача) да понапиша нещо за Лондон. Бях обещал и ми е малко кофти че все отлагам. Сигурно за тези които са били много пъти в Лондон, ще бъде тъпо и скучно. За тези които не са били никога, едва ли ще бъде полезно. Но все пак обещах :-)

И така … действието започва от летище София, новия терминал. В очакване да се появи самолета търся място за пушене. Няма! Дръпнах все пак няколко пъти в една тоалетна. Кофти. Цигари няма смисъл да си купуваш. На нашите цени са. И само късо Marlboro. Дългото е по 23 лева, ама е само за пътниците дето не са за Европа. Споменах ли, че съм за Китай ? Не мина номера. Ще изкарам със стека дето си взех в София. Последна проверка на пощата … оооо няма wi-fi. Уж фацата му европейска, а няма интернет. България … как да е! Влизаме в самолета. British Airways … стюардесите лелки … и един негър. Тук ще пропусна разказа за полета. Приятелката ми изпитва панически страх от летене. Беше приключение полято с червено Johnnie. На връщане дадоха черно … Ама за това по-късно.

Такаааааа. Кацаме на Heathrow, моткаме се … багажа. Излизаме. О, заветен миг. Там се пушело. В една кочинка. Минава и това. Идея всъщност още си нямам гадните ингилизи как се отнасят към пушенето. Вземаме такси. Ония прочути лондонски таксита. Тази година още не съм излизал от балканите така че ще ми е малко трудно да им свикна с цените. В Сърбия и Гърция е лесно. Как да е! Кара оня ми ти гад, кара и ни хвърля във великия хотел – New England. 60 лири за такси. Sorry, че пиша лири, а не паунда. Още смятам в лева. Лееееееко ме наболява сърцето. Много пара е това. Слизаме, влизаме в хотела. New England, препоръча ни го някаква приятелка на моята приятелка. Намира се край Victoria station. В югозападнал Лондон. По-късно се оказа че целия квартал е от такива хотелчета. То май нормални хора не живеят там. Собствениците индийци. 100 пъти казаха, че не се пуши. Всъщност в гадния Лондон НИКЪДЕ НЕ СЕ ПУШИ :-( ! Стаята … просторна! Около 6 квадрата. Поне цял квадрат беше отделен за баня и тоалетна. Иначе 80-те лири на ден, за 2-та дни си ги поискаха веднага. И интернет имало wi-fi при това. 4 лири на час. И това си платихме. И хукнахме.

Покрай станция Виктория (оказа се, че 3 пъти съм минал край офиса на Google в UK), Бъкингамския дворец и St James’s Park. Още в началото ми направиха впечатление няколко неща:

В Лондон НЕ СЕ ПУШИ! НИКЪДЕ! А на останалите места е ЗАБРАНЕНО!

В Лондон не говорят англиски. Всякакви шаренокожи, бързаха и обсъждаха явно важни неща на собствените си езици.
Това ме успокои понеже моя английски е малко по-добър от китайския ми.

В Лондон няма кошчета за боклук. Хвърляш като последния мърляч по улиците и някой (както после се оказа – най-често българин минава и събира след теб).

В Лондон времето винаги е кофти. В това се убедих по време на целия си престой. Само още не мога да разбера как тия английски мачове дето ги гледаме все на слънце ги играят. Явно и телевизията им е по-напред от нашата.

Стигаме до някакъв дворец. Бъкингамския дворец, всъщност не е нищо особено, само дето всички туристи се тълпят там с надеждата да снимат смяната на зъптиетата. А те едни смешни. Видеха ми се мургавички. За сметка на това куките с автоматите си бяха чисти ингилизи. Единия мязаше на Уейн Руни. Снимах го.

Има и паметник някакав. И пред него се снимах. И тъй като вече се смрачаваше влязохме в парка. Виж St James’s Park е друга работа. Чистичко, катерички и гъски се бият за един фъстък. Ядат от ръка. Пеликани … лебеди. Аве .. красота. Снимките обаче не станаха.

На спринт излязохме от парка. Да бързаме да гледаме Big Ben. Хубава гледка, дрънчи на 15 минути. Осветено отвсякъде. Не пестят енергия ингилизите. Бърз преход, поглеждане към Downing str. и връщане по The Mall от другата страна на парка.
На бегом си купих и карта за GSM на T-Mobile. 10 лири … ама ни взеха 15. Поне номера е гъзарски. В България се оказа че има и роуминг! Далавера! Вече е тъмно и трябва да се яде. Улицата на която е хубавото папо е Wilton. Ресторанти всякакви. Китайски, мексикански, турски… Харесахме си турския. Не съжалихме. Обилна вечеря … табиетлийска работа. Сервитьорката се оказа славянка… от Беларус. Накрая си говорихме на руски и беше весело. За 60 лири. Прилично. После … хотела. Интернета естествено беше зле ама и не съм се надявал на нещо повече. А бях чувал, че в Лондон е най-голямата свободна wi-fi мрежа в Европа. Нема такова нещо. Всичко или е платено или на няколко места по така в центъра искат срещу 5 минути достъп да изгледаш 30 минути реклами. И после някой да ми каже че българите сме си били затваряли мрежите :-( Ей така на за пример … в момента на моя wi-fi рутер са 17 потребителя. Верно 4 от тях са мои машини … ама другите товарят ADSL на БТК безплатно. Как да е. Изхабих си 4-те лири за час и си легнах. Ще гледам TV. Цели 5 безплатни програми. Един час не можах да разбера мачовете как са свършили. Гепих на гаджето тилифоня и се информирах. Всички любими отбори бяха били. Спокойно заспах.

Очаквайте ден втори… Парламента, London Eye, разходка с корабче по Темза и Гринуич

Още по темата
    По Темза
    Преди да продължа с обиколките си по лондонските потайности ще дам връзка към Писателският блог на Тишо и най-вече темата...
    London 2009
    Лондон на скорост през моите очи … или по-точно през моят обектив :-) Необработени снимки : London 12.10.2009 – ден...
    Хайде … не останаха
    Още с прибирането си в България заседнах в мрежата. Случили са се адски много неща, но явно цените от 4...
почивка
Онлайн магазин от Summer Cart

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

Comments

4 Responses to “Един кретен в Лондон”

Leave Comment

(задължително)

(задължително)