Израел

Posted at май 10, 2010
Tags: , , , , ,

Екскурзия в Израел – подготовка, летище. Израел – ден първи Тел Авив – Яфа – път през пустинята до Ейлат на Червено море.

Казват, че на земята има две държави след които си различен човек – Китай и Израел. В Китай си като на друга планета (проверено и доказано), а в Израел си най-близо до Бог. Доста мои приятели и познати (отявлени атеисти преди това) се промениха изцяло след посещение на Светите земи.

Така се случи, че за рожденния ден си пожелах за подарък екскурзия в Израел. Искаше ми се да поджиткам по Светите Земи, Йерусалим, Божи гроб и Стената на плача. Покрай тях се оказа, че ще се нагледам на пустини и камънаци, четири морета (едното си е езеро), Петра и Назарет, Хайфа и Тел Авив, ще се къпя (кръщавам за втори път в река Йордан) и какво ли още не.

След сериозно ровене в нета и отчаяни викове за помощ из Facebook, избрахме екскурзия с Елфи Турс. Разбира се, най-тежката и мъчителна екскурзия, която можете да си представите :-) Безкрайни пътувания с малко автобусче, управлявано от шофьор олигофрен, посещения на безброй много обекти средно по 12-13 часа на ден, рязка смяна на надморската височина и кратки мигове за почивка в доста прилични и крайно ужасяващи хотели.

Групата ни се състоеше от 22 човека – почти всички медици и около 60-те, като за мое учудване около 2/3 бяхме русенци. Водач от страна на Елфи Турс беше Юлиян Ангелов, който се оказа един от най-видните фотографи в България и човекът без когото едва ли щяхме да се върнем много щастливи от Израел. С няколко думи – местната партньорска фирма на Елфи твореше гаф след гаф, а шофьорът на автобуса не пропусна нито веднъж да обърка пътя или да ни прекара по най-дългите маршрути в градовете … но за тези неща ще разказвам и в следващите дни.

Полезно за Израел
(ще опитвам да попълвам тази част и по-нататък с всичко което ми се стори за важно)

Подготовка на багажа

В края на април и началото на май в Израел принципно е жега, така че основно си вземете летни дрехи. Не пропускайте поне едно яке и една по-дебела блуза (на нас ни потрябваха в Йерусалим). Късите гащи са добра идея, освен ако не се налага да влизате в църкви. За църквите (особено руските православни) голите рамена и колена, както и липсата на забрадка и пола за жените значат само едно – ще се наложи да почакат отвън.

Мерки за сигурност

Израелците са вманиачени на тема сигурност (и има защо). Бъдете особено внимателни в подготовката на багажа си още за Летище София (същото се отнася и за ръчния багаж когато ще преминавате в която и да е посока сухопътните израелски граници). Ножове, саби и отвертки са недопустими, както и всичко режещо, боцкащо или течно. Единствените самолети, които имат постоянна въоръжена охрана на Летище София са тези на El Al .

Когато ще пътувате за или от Израел, задължително трябва да сте на летището 3 часа предварително. Още преди да си чекирате багажа ви чакат група младежи, които започват да Ви задават кофти въпроси, за да разберат дали не сте терористи.

Каква е връзката между двама Ви, познавате ли друг от групата, защо пътувате до Израел, ходили ли сте до някоя арабска страна, кой опакова багажа ви, някой бил ли ви е на гости последните дни, някой дал ли ви е да носите нещо, което не е ваше са сред най-невинните въпросчета още в София. Така се случи, че в Израел минахме почти същата лека процедура на връщане, но се наплашихме от разкази за страхотии, които са се случвали на някой хора преди нас.

При всички положения е препоръчително да се държите спокойно, да не сте прекалено весели (демек не сте щастливи че напускате Израел), да не гледате в камерите и най-вече да се правите, че познанията Ви по английски и руски са твърде повърхностни и не разбирате добре въпросите (идиотите навсякъде минават по-леко). Отговаряйте възможно по-кратко и само с да или не.

Езици

Навсякъде пише, че официалните езици в Израел са иврит (староеврейски) и арабски. Неофициално, почти навсякъде можете да се разберете на английски и абсолютно навсякъде на руски. Огромният брой руски групи туристи, те карат на доста места да се чувстваш като в някоя от бившите руски републики. btw Израел е единствената страна на света в която всеки търговец произнася абсолютно правилно името БЪЛГАРИЯ, а българите сме симпатични и на арабите (палестинците) и на евреите и на християните, че дори и на арменците.

Валута

Местната валута на Израел се казва шекел (на русенски и сливенски диалект звучи като шенкел :-) ), а един шекел се състои от 100 агори. Курсът по време на нашето пребиваване беше около 3,7 шекела за долар или около 2,50 шекела за 1 лев. Каквото и да ви казват екскурзоводите извън туристическите места ИМАТЕ нужда от шекели. В хранителните магазини, моловете и такситата не приемат долари. Обърнете си поне 100 долара за начало. Еврото не е на почит !

Цени

Израел е най-скъпата държава в която съм бил. В самолета местните твърдяха че минималната надница е 5 долара на час, а минималната заплата 1000 долара и с тези пари можело да се живее в Израел. На практика обаче аз се стреснах от някой цени в най-обикновените хранителни магазини – бутилка 0,7 литра Johnnie Walker – 160 шекела (над 43 долара), кутия червено Marlboro 21 шекела, а цените на най-евтините малотрайни колбаси започваха от 400 шекела за килограм. Така и не схванах точно какви са тарифите на такситата, но за Йерусалим са в границите на 12-15 шекела за километър. За цените на имотите в Тел Авив и Йерусалим … чух митове и легенди, но нямам никакво желание да се преселвам да живея в Израел.

Пазаруване

Цените в магазините не са по джоба на българите (убедих се на практика в МОЛ-а на Йерусалим), но пък туристическите сувенири могат да се намерят на много прилични цени в арабските квартали

Цените в израелските квартали и магазини са твърди и почти не подлежат на пазарлък. Пазарува се предимно в шекели, но по туристическите места може и в долари. С арменците пазарлък също не става. С арабите пазаренето не е лесно, но на определени места можете да свалите и 3 пъти от първоначалната цена !

НЕ пазарувайте в официалните туристически магазини. Там въпреки отстъпките цените са поне 2 пъти по-високи от тези на арабските магазинчета във Витлеем и Назарет.

Запасете се с неща за освещаване на Божи гроб. Околните магазини са прекалено скъпи. Ако преди това сте били във Витлеем – това е най-доброто място за пазаруване и има всичко от което се нуждаете – кръстчета и кръстове, икони, пръст, масла, вода, книги, DVD-та

Добри цени ще получите ако станете симпатичен на някой от уличните търговци и не му обърнете особено внимание докато не чуете цена, която смятате че е разумно да платите. Дузина маслинови кръстчета получих за 3 долара, при начално поискана цена от 15 (едва ли струваха повече от долар де :-) ).

Сигурност

Навсякъде в Израел има хора в униформи. За евреите е чест да ходят в казарма, като за мъжете службата е 3 години, а за жените 2. Метър минават само жени които са бременни или вече родили деца. Не съм сигурен как стои въпросът с ортодоксалните евреи, арабите със сигурост не служат, а християните само ако поискат. Независимо дали са на служба или в отпуск всички си носят оръжието със себе си (много шик автомати). Казват че когато са в почивка не носели боеприпаси със себе си, но никак не съм сигурен в това. За нормалният европеец е леко стресиращо да бъде съзерцаван продължително от някой с небрежна стойка, тениска и автомат в ръце. Всеки военен или полицай има право да те спре (ако нещо не го кефиш), да ти поиска документите и да те поразпитва за каквото си поиска. Дръжте се учтиво, възпитано (чини ми се номерата на бабаитите не минават) и се правете, че не знаете никакъв език :-) По възможност се обличайте като американски туристи, а не като арабски терористи и в никакъв случай не снимайте тези с униформите без разрешение – леко са раздразнителни и никак не са фотогенични :-)

Население

Населението на Израел е колкото това на България или малко над 7 милиона, но пък там правенето и отглеждането на деца явно е национален спорт. Около 80 % са евреи, 20 % араби и тук таме има някакви други за цвят. Въпреки, че по новините постоянно говорят за мирни планове, по тези земи мир меко казано е невъзможен. Омразата е толкова силна, че когато евреите празнуват национален празник, арабите ги дразнят като кичат колите и балконите си с немски знамена, за да им припомнят безумията на Хитлер.

Територия

Израел е разделен на някакви странни територии – само за израелци, смесени и палестинска автономия. В Йерусалим например земите на палестинците са оградени от мноооого сериозна стена (не било хубаво да я снимате). В по тези места евреин не може да припари (дори и екскурзовод), а и честно казано и едва ли ще е здравословно за него.

Държавата има 6 административни области: Йерусалим, Север ( Назарет ), Хайфа, Център ( Рамле ), Тел Авив, Юг ( Беер Шеба ). Столица на Израел според евреите е Йерусалим , а според останалия свят Тел Авив.

Полезни сайтове с информация за Израел

Go Israel

ЦРУ за Израел

… за друго каквото се сетя ще дописвам по-късно !

Израел – ден първи Тел Авив – Яфа – път през пустинята до Ейлат на Червено море.

Още снимки от Тел Авив, Яфа и пустинята

След обстойните проверки на Летище София най-накрая се качваме в самолета на El Al и след някакви си два часа и 15 минути кацаме на летище Ben Gurion в Тел Авив. Летището изглежда модерно, но за мое учудване почти нямаше други самолети (вероятно ги бяха скрили от мерки за сигурност). Минаваме почти без никакви формалности, вземаме си багажа (в куфарите беше ровено , а единият беше тежко пострадал) и го оставяме в малко автобусче. Време за по цигара и се юрваме към Яфа (Яфо) стария град, който вече е част от Тел Авив и е обитаван предимно от араби, а се води за място с доста български евреи (видяхме и такъв).

Основните забележителности на Яфа са зодиакалните улици (ако имаш достатъчно време можеш да се снимаш на табелата на улицата на твоята зодия), разни паметничета свързани с Наполеон (тук също са го разбили), мостът на зодиите (казват че ако пипнеш своята зодия и си пожелаеш нещо, когато то се случи трябва отново да се върнеш тук) и къщата на кея в която е живял апостол Симон (Петър).

След кратка разходка ни пуснаха за половин час да обменим пари и да си купим нещо за хапване и вода. Водата в Израел е безценна (за това по-късно). На арабските сергийки литър и половина струва межди 8 и 18 шекела (както те преценят), в магазините 3 шекела, а в стария град на Йерусалим 10 шекела. Малките водички от половин литър вървят по долар или 5 шекела (курс патки пасе) почти навсякъде.

Завлякохме се към автобуса и потеглихме на юг към Ейлат и Червено море. Разстоянието до там е около 400 километра. През първите 50-60 км всичко беше зелено и тази райска картинка никак не ми се връзваше с представите ми за Близкия Изток. След това идилията свърши и започнаха камъни и пустини. Сред тях в ужасяващи еднотипни ламаринени постройки (представям си какво е като е жега) бяха въдворени да живеят бедуините. Тук таме имаше камили, но така и не забелязах жици за ток, а водата вероятно също е много кът. Естествено, свободнопридвижващите се от векове бедуини, едва ли са много щастливи, че не могат да чергарстват през границите (хеле при тези мерки за сигурност) и доколкото разбрах основно се препитавали с дребни кражби.

От пустинният пейзаж позадрямах и като се събудих 2 момченца с автомати упорито обясняваха на шофьора ни арабин, че няма начин да мине по този път, който си е харесал. И съвсем нормално. Бяхме на границата с Египет при Nizzana, което накратко значеше че бяхме минали съвсем излишно над 100 километра и трябваше да се връщаме. В последствие сгрешените пътища и връщането обратно, както и закъсненията на шофьора станаха най-обичайното нещо на света и дори се замислих дали пък не го прави нарочно (всъщност, убеден съм че беше така). Нагостта на олигофрена стигна до там, че си написал сгрешения маршрут, като извънреден труд :-)

Поради тази грешка мераците ни да видим залез над Червено море се изпариха и се любувахме на романтичния залез над пустинята. То дори и не е пустиня като пустиня, а точно лунен пейзаж. Отврат. Вече по тъмно и с огромно закаснение пристигнахме в хотел Topaz в Ейлат . Чест прави на персонала (предимно рускоговорящи), че ни изчакаха за вечеря и бяха прекалено мили към нашата вечно закъсняваща група. Храната беше хубава с много салати, хумус, телешко и риба (всичко е кашерно). Стаите бяха средна чистота, приятни, с хладилник (без лед), LCD TV (с доста руски и спортни програми). WiFi нямаше (както и почти навсякъде в Израел)

Бяхме прекалено скапани за да се насладим на екстрите и на нощния живот в курорта, защото на следващия ден трябваше да ставаме рано и да поемаме към Йордания и Петра.

P.S. Така и не схванах защо след като сме били път до Ейлат на Червено море, не е помислено да ни закарат за 15 минути да пипнем и морето.

Още по темата
    Тимна и Мъртво Море
    Ден трети в Израел. Днес ще се мотаме из парка Тимна в пустинята Негев, ще се плацикаме в Мъртво море...
    Божи Гроб и Стената на плача
    Екскурзия до Израел, Божи гроб и Стената на плача в Йерусалим. И още … Планина Елеон – мястото мястото където...
    Петра Йордания
    Екскурзия до Петра, Йордания. Израел ден втори – Ейлат, границата с Йордания, старинен град Петра, курорт Акаба на Червено море...
почивка
Онлайн магазин от Summer Cart

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

Comments

7 Responses to “Израел”

Leave Comment

(задължително)

(задължително)