Божи Гроб и Стената на плача

Posted at май 17, 2010
Tags: , , , , , , , , , , , , , , ,

Екскурзия до Израел, Божи гроб и Стената на плача в Йерусалим. И още … Планина Елеон – мястото мястото където се е възнесъл Исус Христос, православна църква Мария Магдалена, Маслиновия хълм и Гетсиманската градина, пещерата Възнесение Богородично. Старият град на Йерусалим. Разходка през арабския, християнския, арменския и еврейския квартал на Стария град, Виа Долороса – пътят по който е вървял Исус Христос към Голгота, поклонение на Божи гроб.

Още снимки от Божи Гроб и Стената на плача

Днес ще ставаме хаджии. Нетърпението е обзело цялата група. Преминаваме през стандартните задръствания и ни качват до руския женски манастир на планината Елеон. Според мен Елеон и Маслиновият хълм са едно и също нещо, но не съм много сигурен. При всички положения сигурното е че маслините там са кът.

Църквата е страхотно красива, а до нея е запазена скаличката на която Богородица е била стъпила, когато се е възнесъл Исус Христос. В църквата жените имат проблем – с панталон и без забрадка не се влиза (както и почти по всички руски църкви в Йерусалим).

До църквата се намира и параклис на Йоан Кръстител, в който е отбелязано мястото където е била положена главата му.

После спираме на площадка от която целият Стар град на Йерусалим се вижда като на длан. Докато снимаме, местни търговци се опитват да ни продадат плакати с панорамен изглед на цена от 3 до 10 долара. От тук нататък сме само пеша. Дано сте си взели шапка и вода. Ще ви трябват през целия ден. Ако не сте си взели – задължително си купете от някъде.

Слизаме по някакви стръмни улички и се озоваваме пред следващата руска църква посветена на Мария Магдалена. И от там има чудесна гледка към стария град.

Още няколко крачки и попадаме в прословутата Гетсиманска градина. Гетсиманската градина е всичко на всичко 50 на 47 квадратни метра и в нея има маслинови дървета, за които се предполага, че са още от времето на Исус. В градината е и католическия храм Църквата на всички нации. Храмът е построен до скалата, край която Иисус отправя последната си молитва преди да бъде заловен.

От тук за последно снимаме зазиданата Златната порта (Golden Gate). Хубав текст за нея има в Православието.

По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“

През същата тази врата, през 628 г. византийският император Ираклий решил да влезе триуфално, облечен в блестящи одежди, яздейки кон – завръщайки се от победоносен поход срещу Персия. По време на този поход владетелят успял да възвърне от плен и да донесе обратно в Йерусалим великата светиня – Христовия кръст, открит от императрица Елена през IV в. и обкован със злато и скъпоценни камъни, който персите заграбили при оплячкосването на светия град през 622 г. Естествено императорът смятал, че има право да увенчае така бляскаво победата си над Персия. Но когато триумфалното шествие стигнало до Златната порта, конят на Ираклий се спрял като прикован и отказал да върви. “Не тъй носеше кръста си нашият Спасител” – упрекнал императора тогавашният йерусалимски патриарх Захарий. Тогава Ираклий свалил бляскавите одежди, събул се бос и пешком внесъл в Йерусалим през Златните врата Христовия Кръст.

Според едно предание след това Ираклий заповядал да зазидат портата – щом като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Според друго предание Златната порта била зазидана чак по времето на султан Сюлейман Велики – от суеверие – за да не се сбъдне вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят. И тъй като евреите все още очакват Месия, пред Златната порта е най-скъпо струващото гробище в света. Богати евреи от цял свят плащат хиляди, за да бъдат погребани точно тук – те вярват, че в Деня на Страшния съд ще бъдат възкресени най-напред юдеите, погребани пред Златната порта.

Няколко крачки след Гетсиманската градина, в дясно от пътя следва църквата където е гробът на Света Богородица (Tomb of the Virgin). Според други теории гробът на Дева Мария е или в Ефес или в Атон, но на мен ми се стори най-логично да е имено тук. Огромно стълбище ни води до подземието на храма, където е положена Богородица. Някой казват, че точно на това място се правел женският хаджилък, демек тук идвали жените за да стават хаджийки. През гроба на Богородица отново се минава като на конвейр и абсолютният максимум в който видях някой да се задържи вътре е 5 секунди. Зад гроба е иконата Света Богородица Йерусалимска – същата, която през 2000 година беше за малко в България и предизвика невероятен наплив от вярващи.

Започваме изкачването към Йерусалим. Влизаме през лъвската порта. Малко след това е родното място на Богородица според източноправославните християни. Точно до него е и родното и място според католиците. Ние влизаме в нашето си. Слизаме надолу и попадаме в нещо като мезонет съграден от 2 стаички 3 на 3 метра. В едната одая Дева Мария се е родила, а в другата са живели родителите и. Нямам идея как.

Излизаме и тръгваме по последните стъпки на Исус по Виа Долороса. Силно препоръчвам да прочетете този пътепис. Общо стъпките са 14, като 9 от тях са по Виа Долороса, а последните в Божи гроб. Добро описание на стъпките можете да прочетете в тази статия на Чудесата. На много места из нета, можете да прочетете спорове относно дали това е бил оригиналният път на Исус, но това няма огромно значение докато се провирате през хилядите сергийки по пътя. Щом там са търговците, вероятно от там минават всички.

На Виа Долороса можете за последно да си купите изгодно икони и други неща за освещаване на Божи гроб, но внимавайте да не се изгубите в тълпата. Спираме се при всяка стъпка на Спасителя и снимаме.

Най-накрая попадаме в много странен двор, от който влизаме в Етиопската църква, а от нея направо на преселеният площад пред Божи гроб. Влизаме, минаваме през мястото където е било помазано тялото на Исус и попадаме в огромната зала. Погледнете нагоре и вижте светлината. Чувството е неописуемо. За да извървите точно пътят на Христос е необходимо първо да се качите вдясно от входа на втория етаж където е хълмът Голгота, на който Исус е бил разпнат. Голгота, значи Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело), а отдалече хълма е приличал на човешко чело и затова го наричали така.

Една от теориите гласи, че точно под Голгота е бил погребан Адам и когато кръвта стичала се от Исус се процедила през скалата тя е достигнала до останките на първия човек и така греховете на хората били опростени.

Под стъклена витрина се показва част от скалата на хълма. През годините поклонниците са се надпреварвали да си вземат камъчета за спомен и сега не е останало почти нищо за гледане.

От Голгота се минава през мястото където е помазан Исус. Тук си осветявате всичко, което сте си нарочили за освещаване. Тарапаната е огромна, но има и моменти на просветление в които можете да останете сам сами на камъка. Аз лично изчаках един такъв прозорец и бавно и методично си осветих съвсем самичък кръстчета, фотоапарата и още това онова. По късно забелязах, че има жени, които хвърлят направо чантите си отгоре и така освещават цялото им съдържание. Поизчаках и повторих упражнението с целия си сак. Благодарение на тази умнотия в момента имам осветени химикалки, бележници, флашки и дори диктофон.

На няколко крачки от там започва да се вие опашката за Божи Гроб. Чака се поне час. Руснаците (както и на Голгота) се мислят за Червената армия и се опитват да смачкат всичко пред себе си. Ние с мъка успяхме да удържим позициите. По време на чакането виждате дупките през които подават Благотатния огън (Свещен огън). Благодатен или още Свещен огън, е огънят, който се запалва всяка година на Великден в храма Възкресение Христово, който е построен точно върху Божия гроб. Православните християни твърдят, че това запалване става по свръхестествен начин. Смята се, че този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Единственият случай, за който се твърди, че Огънят е слязъл извън пределите на храма, бил през 1579 г. Представители на арменската църква подкупили султан Мурад III и местната градска управа да получат изключителното право да получат огъня и да честват Пасха в храма. Патриарх Софроний и православните поклонници не били допуснати нито в параклиса над Божия гроб, нито въобще в храма, а били изгонени да се молят на входа. Въпреки че арменският патриарх прекарал целия ден в молитви, чудото не се случило. Вместо това Огънят лумнал извън храма, точно пред православния патриарх. Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня. Султан Мурад III веднага решил да смени вярата и да приеме християнството, но промяната на вярата в ония години, не била нещо, което лесно се одобрявало и султанът бързо се простил с главата си.

Най-накрая ни идва редът и влизаме в малко предверие, където е изграден миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата на Исус. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел, който ги попитал :

Защо търсите Живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна (Лука 24:5-6)

Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света лигургия. Първи да сторят това имат православните – православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и так далее.

Мястото което е лежало тялото на Исус и където три дни след разпятието Христос възкръсва е скрито под дебели плочи от бял мрамор. В повечето сайтове пише, че ако в храма има много поклонници, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Няма такова нещо !!! Влизате по трима (аз и половинката ми единствени бяхме само двама) и след 5 секунди вече тропат и ви гонят навън. Вътре успях само да кажа Благодаря и вече бях станал хаджия !!!

Хаджи Огнян на Божи Гроб

Отвън можете да запалите свещите си. Казват, че този огън бил поддържан още от както слязал Благодатния. Свещите, които трябва да запалите са 33 (колкото годините на Исус) и можете да си ги купите навсякъде около църквата по 1 долар. После можете да ги угасите и като се приберете по родните си места, да раздадете по една свещ на роднини и приятели.

Вероятно сте се учудили, че всичко на Божи Гроб е на няколко крачки. От Голгота до мястото на помазване и мястото където са погребали Исус едва ли има повече от 20 метра. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания – православни, католици, арменци и копти. Пообиколих и поснимах.

После се повъртях по околните сергии с надеждата да купя някоя хубава икона за в къщи, но всичко беше пълен боклук (конфекция), а цените според зависи.

След около час (първото място в тази екскурзия за което имахме 1 час да поостанем и да се помотаме) тръгваме да слушаме литургия в арменската катедрала в Йерусалим. В църквата (май това е най-голямата арменска църква в света) е страхотно – тъмно и хладно, а хорът съставен от млади момчета пее невероятно красиво. Юлиян (екскурзоводът ни) е специалист по арменските църкви и разказва невероятно интересни неща.

След арменския квартал минаваме през еврейския. Снимаме огромна синагога и бързаме за Стената на плача. По стълбите ни пресрещат ортодоксални евреи и за пореден път ми задават въпроса : Мама Еврейка ?

Докато се осъзная, един от тях вече ми е вързал червен конец на ръката (даде и още няколко) и ми нарежда някаква молитва като през 10 секунди ме кара да казвам Амин. Накрая ми иска пари. Давам му, ама иска още :-)

Последни стъпала и виждаме Стената на плача. Голяма част от нея е отредена за мъжете, а в дясната страна са натикани жените.

Стената на плача е подпорна стена от времето на Втория храм в Йерусалим. Този храм е бил най-свещеното място в юдаизма. Ирод Велики построява огромни подпорни стени около Храмовия хълм, разширявайки малкото, квазиприродно плато. След разрушаването на Втория храм от римляните през I в. сл. Хр. Стената на плача е единствената структура, останала от него. По всяко време край нея може да се видят вярващи юдеи, които се молят. Някои от тях си удрят главата в камъните. Между пролуките се слагат листчета с различни пожелания. Някои хора вярват, че съдържанието им стига директно до Бог.

Приближих се, поставих ръцете си на стената и … тук се случи чудото. Стената вибрираше. Помислих, че си въобразявам и се отдръпнах. Поставих ги пак и вибрациите отново започнаха. Нямам никаква идея как става това. Но е истина. По-късно се оказа, че и други са усетили същите вибрации.

Успокоих се, казах си всичко, което исках да помоля Бог и накрая си оставих и листчето с молбите. Нямало нужда от листче, ама аз … за всеки случай :-)

Още по темата
    Витлеем, Лод и хълма Цион
    Йерусалим, Витлеем – родното място на Исус Христос и базиликата Рождество Христово, Лод – църквата и гробът на Свети Георги...
    Youtube HD
    След чудесните почивни дни се наложи да се прибера в София … жалко. По гръцко беше хубаво, в Сандански –...
    Тимна и Мъртво Море
    Ден трети в Израел. Днес ще се мотаме из парка Тимна в пустинята Негев, ще се плацикаме в Мъртво море...
почивка
Онлайн магазин от Summer Cart

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

Comments

20 Responses to “Божи Гроб и Стената на плача”

Leave Comment

(задължително)

(задължително)