Витлеем, Лод и хълма Цион

Posted at май 16, 2010
Tags: , , , , , , , , , , , , ,

Йерусалим, Витлеем – родното място на Исус Христос и базиликата Рождество Христово, Лод – църквата и гробът на Свети Георги Победонодец, хълмът Цион (Сион) – гробницата на цар Давид и храм Успение на Пресвета Богородица

Още снимки от Йерусалим, Витлеем, Лод и Цион

Събуждаме се и слизаме при автобурчето. Там ни чака, новата ни екскурзоводка – Вера … Валя или нещо от сорта. Руска еврейка, дебело свадливо същество с неприятен гласец. От самото начало не ми стана любимка. Потегляме към Витлеем. Правим панорамна обиколка на Йерусалим в най-голямото задръстване. През това време Вера ни разказва за историята и хората в Йерусалим.

Йерусалим е създаден някъде през второто хилядолетие преди новата ера, а евреите си го заплюват за столица преди около 30 века, когато цар Давид го е превзел. Синът на Давид – цар Соломон построява великолепен храм, дворец и опасва града със стени. Асирийци, римляни, египтяни, перси, араби , кръстоносци и турци, се напреварват да го превземат, разрушават и опожаряват. Всеки се е гаврел с храмовете на другите, но на пук на всичко голяма част от тях оцеляват през вековете.

Градът е свещенно място за християните, юдеите и мюсюлманите. В Йерусалим живеят основно евреи (почти 60%) и мюсюлмани (40%). Има и малко християни … за цвят. Навсякъде по къщите и колите се веят израелски знамена. Самите евреи са 3 групи : нерелигиозни евреи – те не спазват заповедите, обичайни религиозни евреи, които се кипрят със шарени кипи. Кипа е шапчицата, която евреите носят на темето си, захваната с фиби и ортодоксални евреи – онези с черните дрехи и черните шапки или кипи (те си спазват буквално всяка заповед). Ортодоксалните евреи са тежък случай. Мазохизмът им стига до небивали граници, като например да живеят точно по местата където са концентрирани арабите, които като си нямат друга работа мятат камъни по евреите. Ортодоксалните евреи по принцип не работят, а по цял ден четат тората и вероятно някой други свещенни писания. През останалото време правят деца посредством чарашаф с дупка. Деца имат по много – 8-10 парчета, били в границите на нормалното. И след като мъжете по цял ден нехранимайстват се налага жените им да ходят на работа и да изкарват пари … винаги съм мислел, че евреите са най-умната нация на света :-) Ако случайно парите не стигат за храна, решението било лесно – от синагогите им давали, колкото им трябва.

Всичко в Йерусалим (а и всеки друг израелски град) е опасано в маркучи. До всяко коренче, цветенце и дръвче се вие маркуч, който се управлява от компютър и пуска точните капки в денонощието. Твърде вероятно е точно Израел да е страната номер 1 по производство на маркучи в света. Важното е да не се хаби и една капка вода, щото е много кът (а аз как я разхищавах по хотелите).

След около час мотане в задръстванията, почти стигаме до Витлеем. Витлеем е арабска териотория и там евреи не припарват. Няма и за какво. Целият Витлеем е опасан от огромна стена. Казват ни да не я снимаме, но сърце майко не трае … Оставяме екскурзоводката на някаква спирка (нали споменах, че е забранено за евреи) и минаваме през контролен пункт. Пускат ни бързо, защото сме умни, красиви и най-вече християни. В автобуса се качва местният екскурзовод, който така и не разбрах каква работа върши.

Паркираме пред поредния магазин за сувенири. Тук трябва да си купите неща за освещаване, защото веднага след това е родното място на Исус Христос с витлеемската звезда. В магазина е доста скъпичко и повечето неща можете да си ги купите после (ако имате време) от уличните сергийки във Витлеем на 2-3 пъти по-ниска цена, без грам пазарлък.

Ние обаче сме неопитни и пазаруваме яко. За сравнение – 10 бройки комплектчета с кръстче, вода от река йордан, Света земя, миро и още нещо ги грабим като топъл хляб за 25 долара, а дори на Божи Гроб ще ни ги пробутват по долар парчето. Минавка, ама няма как, случва се. Сдобиваме се и със сравнително голям кръст за 80 долара, който после така и никъде не попитах колко струва, защото вероятно щях да бъда много разстроен.

Пред магазина ни чакат местните тарикати с нанизи от нещо, мязащо на полускъпоценни камъни. Всичките са ти първи френдове и нагло започват от 3 гердана за 10 долара. Ако не проявиш интерес, офертата започва да става още по-примамлива и бройките растат на 4 … 5 … 6. Финтирам ги успешно и се мятам в автобуса. Тъкмо преди да потеглим френдовете са ми направо родни братя и вече дават 7 за 10 долара.

Следва леко размотаване из Витлеем, през което на няколко пъти съзираме прочутите таксита – жълти мерцедеси с по 3 врати от всяка страна (има ги на снимките). Тези мерцедеси са изкуствено удължени за да събират цялото семейство … а по тези земи семействата са по-многолюдни.

Паркираме и поемаме пеша към базиликата Рождество Христово. Според почти всички християни там е роден Исус Христос. Комплексът е огромен и ясно личи, как е бил дострояван през вековете. Някой иноверци през годините са се опитвали да го поругаят. Едни пробвали да влязат на коне, но от странни дупки наизскочили пчели и ездачите станали пишман. Няма данни някой да се е пробвал да влиза на кон след тази случка.

Редим се на огромна опашка. Час и половина едвам удържаме една френска група, да не ни стъпче. Руснаците обаче ни подминават като 16 република и гнусно се предреждат. Този номер им е коронен и го опитват навсякъде, дори и на Божи гроб и Голгота. Цялото чакане е за да стигнете до витлеемската звезда. Точно тук е роден Исус и навремето на това място трябва да е било плевня.

Считайте се за предупредени, че точно на звездата нямате никакво време (както и на Божи Гроб). 2-3 максимум до 5 секунди имате на разположение за да долепите каквото сте си намислили за освещаване и да пипнете звездата. После или тълпата напираща отзад или пазачите ви изхвърлят. С няколко думи – нямате време да помолите, да се смирите, да притихнете и да почувствате силата на това вълшебно място.

Изоставям групата и тръгвам да щракам из църквата. Има арменска, католическа и източно-православна част. Има и много за снимане, но за съжаление китакът не се справя никак добре. Половината снимки не са на фокус и са зверски размазани … абе трагедия.

Хубавото в Израел е че във всички църкви, параклисчета и свети места снимането е разрешено. Отначало бях стъписан и все гледах да се прикрия, но бързо се свиква с тази ми ти благинка.

Тръгваме към автобуса и по пътя на скорост минавам през няколко арабски магазинчета. От едното се сдобих с DVD за Светите земи на крайната цена от 10 долара (полезна вещ с някакви си авторски права, които смятам съвсем скоро да наруша в полза на безплатните знания и рекламата на Holy Land).

Няколко крачки по-късно един мангасар започва да ме навива да си купя дузина висулки с кръстчета от маслиново дърво. За няма и 30 метра успя да свали цената от 15 на 3 долара и аз кандисах. Той също остана видимо доволен.

На паркинга се наложи да чакаме любимият ми шофьор олигофрен почти час, но пък за пръв път от пристигането си в Израел хванахме нормално wifi и дори успях да си изтегля пощата. Палестинците не са толкова стиснати и с радост споделят безжичните си мрежи (същото се случи и в Назарет).

При излизането от Витлеем на бетонната стена ни спират и ни проверяват. Преди 2 часа в обратната посока не бяхме терористи, но вече може и да сме се сдобили някак си с бомби и фишеци. Израелците са маниаци на тема сигурност.

btw знаете ли защо Мойсей е обикалял с народа си 40 години в пустинята ? Грешка е ако си мислите, че е искал да умре и последният, който помни робството. Истината е че израелските граничари ги помислили за терористи и дълго им проверявали досиетата докато им издадат визи :-)

По пътя си вземаме руската еврейка и поемаме за Лод. Така и не разбрах защо от Йерусалим, а не от Тел Авив (на две крачки е) трябва да ходим до Лод, но неведоми са пътищата екскурзоводски. Пътят е широк и приятен, но пак си е час и нещо. През това време научаваме как Израел е купил евтино (има се хас да се минат) борове и евкалипти за да се хване нещо по тия камънаци.

Пристигаме, а в това мижаво градче олигофренът 3 пъти обърка пътя. Е нема такъв изрод като тоя. Лод е най-мизерният град, който посетихме. Мръсотия до шия. Вероятно арабите преобладават. Имат си и улица … Струма. Стигаме до църквата в която се пазят мощите на Свети Георги . Не съм много сигурен дали това не е гробът му, макар и да твърдят, че главата му била в Рим, а няколко пръста някъде другаде.

Църквата е гръцка и е много красива. Едни стълбички те отвеждат надолу в помещение където има нещо като съркофаг. Усещането е невероятно, енергията много силна … точно като за вълшебно място. Отгоре върху капака на саркофага има някаква течност с крайно силна миризма (може би миро). Помазахме се с нея. Напоихме и малко кърпички. Все още са влажни и миришат много силно. А толкова ми се искаше да поостанем още …

Километри към Йерусалим. Преминаваме през целия град и стигаме до хълма Сион (или Цион), За евреите Цион е символ на Ерусалим, който пък е символ и център на Обетованата земя. Обетована земя пък идва от обет = обещание, или иначе казано обещаната земя, земята която Бог е обещал на евреите.

На хълма Сион са се случвали само крайно важни за историята и религиите неща. Тук се е провела Тайната вечеря на Исус и учениците му. Тук е и храма Успение на Пресвета Богородица. Богородица е живяла и починала (успение = заспиване) на хълма Сион в дома на свети Йоан Богослов (Йоан 18:27). Тук са и гробниците на Давид и други древноеврейски царе. Точно при гробницата на цар Давид за първи път по Светите земи ми се случи нещо много странно.

Още при влизането ми към мен се приближи едър човек с добри очи, прегърна ме бащински и ме попита : Мама еврейка ?

Не разбрах за какво иде реч, но го повтори още 2 пъти, докато успея да се окопитя и да отрека на всички езици че мама ми не е никаква еврейка. Той обаче продължи да ме води към гроба и само смени въпроса : папа евреин ? Отново се отрекох от произхода си, но това не му направи ни най-малко впечатление. Точно пред гроба на цар Давид, той ми отвори една дебела книга, в която пишеше нещо на няколко езика (имаше и на кирилица) и пак спокойно ме подкани да почета и да си призная дали … мама еврейка :-)

Ща не ща … разочаровах го за пореден път, той ме погали нежно по главата и си тръгна с книгата, а аз седях като гръмнат. Същият въпрос за мама еврейка го чух в следващите дни от силно религиозни евреи и в мен наистина се промъкнаха сериозни съмнения. Дори си купих кипа (после още една) която за мой ужас си застана идеално на главата ми (при това без фиба) и въобще не искаше да падне от там. С тази еврейска мутра и глава направена като по калъп за кипа … как да ме харесват арабите. Или иначе казано – не само заради израелските печати в паспорта, едва ли ще съм добре дошъл по арабските земи :-)

Има още много какво да се разказва за Цион, но за това някой друг път. Не мога обаче да пропусна една весела статия от вестник Сега в която са описани някой много важни съвременни и исторически моменти

Цион е двухълмие и околни възвишения. Изкачваш 150 стъпала, колкото са псалмите във Вехтия завет. Насреща е „Хълмът на храма“ на Соломон. За мюсюлманите това е Харам ал-Шариф. Думата „харам“ не случайно ни звучи като храм. В подножието има табелка на израелското министерство на вероизповеданието: „Забранено за евреи.“ Това е забраната на равина Маймонидес, теолог и философ, живял в Испания през ХII век. Най-свещената част от храма била „Святая светих“. Там влизал само върховният жрец, и то веднъж годишно – в деня на изкуплението Йом Кипур. Понеже не се знае къде точно е била Святая светих и без да искаш, можеш да стъпиш върху нея, равинът Горен посочил едно място, където тя със сигурност не е била.

…

На Цион еврейският цар Соломон, който живял 16 века преди Мохамед, построил Първия храм, разрушен от вавилонския цар Навуходоносор („Кинг Буки“ или „Набуко“ според Верди). Вторият храм бил разрушен от римляните в година 70. През 135 г. император Адриан въздигнал на същото място храм на Юпитер. Разрушили го византийските християни.

Двухълмието Цион станало градско бунище. През 638 г. арабите завладели Ерусалим. На мястото на храма халифите през 691 г. издигнали Купола над скалата, след това и джамията Ал Акса. После кръстоноците завладели Ерусалим; те се настанили в джамията, а в приземието – конете си. Понеже мислели, че колоните, за които връзвали конете, са от Храма (Temple), назовали се „рицари тамплиери“. Саладин ги изпъдил през 1187 г.

От Втория храм е останала западната „стена на плача“. Най-ревностно плачат ортодоксалните евреи. Те измислиха замерянето с камъни. Замеряха всеки автомобил, шофиран от жена. И от мъж, ако денят е събота.

Прочети цялата статия – Приказка за Цион

Прибираме се в хотел Шалом … по най-обиколния път и пак в най-голямото задръстване. Скапани сме, а аз искам да видя сегашния Йерусалим. Вземаме 50 шекела на заем, поръчваме си такси и отиваме в … МОЛ-а :-) Jerusalem Mall може само да диша прахта и на най-смотания МОЛ в София. Още на вратата ни посреща охраната, пребъркват ни чантите и саковете и неохотно ни пускат вътре. А там чудо голямо. В повечето магазини – безумни цени за боклуци. Обаче виждаме банкомати. Нямаме никакви шекели за пазаруване, нямаме даже никакви шекели за такси на връщане и решавам най-накрая да се уверя, че моите кредитни карти работят и в Израел. Една девойка на опашката (опашка за банкомат !!!) любезно ни подсказва, че чужденците можем да ползваме само средния.

Охо … има и английски и руски език – културка! Да ама не пуща пари мръсника. А уж банкомата е най-добрият приятел на човека … :-(

Пробвам с другата карта и пак същото – някакъв проблем в комуникацията с издателя на картите ми. Половинката ми опитва с нейна карта (RBB) и паричките потичат. Любимата ми банка не е долюбвана и в Израел :-) Изтеглените шекели ни позволяват да се чувстваме като бели хора и дори да понапазаруваме в супермаркета на мола. Цените са безумнички и се ограничаваме с най-необходимото – кафе и алкхол :-) Дори ни остават пари и да се върнем с такси до хотела.

Там хапваме набързо от пребогатия бюфет, вземаме си вана и бързаме да заспим защото утре … ще ставаме хаджии !

Още по темата
    Божи Гроб и Стената на плача
    Екскурзия до Израел, Божи гроб и Стената на плача в Йерусалим. И още … Планина Елеон – мястото мястото където...
    Тимна и Мъртво Море
    Ден трети в Израел. Днес ще се мотаме из парка Тимна в пустинята Негев, ще се плацикаме в Мъртво море...
    Израел
    Екскурзия в Израел – подготовка, летище. Израел – ден първи Тел Авив – Яфа – път през пустинята до Ейлат...
почивка
Онлайн магазин от Summer Cart

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

Comments

4 Responses to “Витлеем, Лод и хълма Цион”

Leave Comment

(задължително)

(задължително)