Рила
още снимки от Рила, Скакавица и Седемте Рилски езера
Върнахме се от Рила. Оживях, макар и с нещо като слънчев удар. Вчера бях труп и нямам много спомени за пътя към София. Планината е хубаво нещо. Само дето изнежената ми интернет базирана душичка, трябваше по-внимателно да чете предупрежденията по форуми и блогове. Всичко изглежда много лесно и прекрасно през Google Earth. На практика, обаче нещата са различни и е хубаво преди да тръгнем по баири и чукари да прочетем някой такива насоки for Dummies.
И така … за нула време в петък се организирахме и тръгнахме към Рила. Взехме 80-те километра от София като на шега, открихме от раз хотелчето Горната земя, което с огромни връзки ни уреди Таня от Спиралата.NET и без да се замислим хукнахме да гледаме водопад Скакавица. В бързината забравих да си сложа дебели чорапи и въпреки новите туристически обувки, след няколко часа, краката ми имаха ужасно изтерзан вид.
Тия хора в планините са с много странни разбирания :-( Мерят всичко на час, само че техния час за такива като нас обикновено трябва да се умножи по две :-( Друг е въпросът, че като кажат, че нещо е равно е добре да се има 100 на ум, че ще трябва да се изкачва поне небостъргач.
За да се стигне до водопад Скакавица, трябва да се мине през хижа Скакавица. Половината път до нея си е лек ад за неподготвения, пишман турист. И ако си мислите че качването е гадно, знайте, че не е така. Слизането надолу граничи с мазохизма, без дори да споменавам, че е и много по-опасно.
След хижа Скакавица, пътят до водопада, обаче е песен. Ако на човек не всичко му е наред в главата може да реши да полази и точно до мястото където пада водата (както направих аз), но слизането от там си е страшничко.
По река Скакавица има безкрайно много малки водопадчета, всеки от които си плаче за снимка. Всяка снимка си е малка почивка, а по чукарите трябва да се почива. По-честичко при това. Кретените с неизчерпаем запас на инат като мен, определено нямат много шанс срещу планината.
При прибирането ни в Горната земя бяхме посрещнати с нещо като аплодисменти - явно сме имали много трагичен вид :-) Николай и Анета - хората които държат хотелчето, са изключително готини типове и освен домашно вино и ракия (задължително трябва да ги опитате), имат и невероятно персонализирано отношение към всеки свой гост (сега чак схванах какво значи семеен хотел). В сладки лафове на New Age тематика изкарахме до 2 след полунощ.
Наспахме се бързо (в планината бързо се наспиваш) и около 8 сабахлямта вече се бяхме уговорили с един от ония джипове срещу които така силно протестират еколозите и потеглихме от близката хижа Пионерска за Седемте Рилски езера.
Признавам си честно, че ако нямаше превоз до бариерата, едва ли щях да видя езерата. Тук е момента да отбележа, че по-принцип винаги съм на страната на еколозите. Знам, че е модерно по блоговете да се пише за екология … да запазим Рила, Странджа, Иракли … Всичко това е чудесно и при всеки удобен момент, ще се включвам и ще отстоявам подобни каузи. Обаче живеем в нови времена. Времена в които нещата трябва да са достъпни. С риск да бъда низвергнат от всички блогъри-еколози, аз не виждам никакъв проблем в това тази невероятна красота на България да бъде направена достъпна за всички. Дори и това да е с цената на един лифт. Не знам, а и не искам да знам, чии бизнес интереси са замесени в построяването на този лифт (според мен би било най-логично ако държавата беше го построила), но ако го няма лифта, ще има джипове или някакъв друг не толкова екологичен транспорт. В малкото време в което се катерехме нагоре с джип-а, по телефонните разговори на шофьора, разбрах, че имат страхотна система за комуникация и още преди да са тръгнали полицейските коли от Дупница, те имаха информация, кога ще дойдат и къде ще бъдат позиционирани. btw въпреки обявените часове на акцията на еколозите, и на отиване и на връщане така и не видях жив еколог на бариерата, а куките с огромна досада си лафеха най-приятелски имено с шофьорите на джипове …
След бариерата следва изкачване, твърде тежко и уморително за нетрениран човек. За мое учудване имаше хора които го вземаха на сутрешен крос, докато аз пъшках и гледах умилително как две ветрушки го прелетяха за няма и 10 секунди. Жалко, че човек не може да лети
Когато се стигне до равното обаче се открива и невероятната гледка заради която всички мъки си заслужават. Не мога да го опиша с думи. Снимките също, едва ли ще дадат някаква вярна представа. Това трябва да се види. На всяка цена. Едно след друго се показват седемте рилски езера. Някъде четох че отговарят на човешките чакри. Сигурно е така, макар че Крион например, казва че чакрите всъщност са девет.
Когато се стигне до бъбрека, отдясно се виждат кръговете направени от последователите на Петър Дънов (бялото братство). Поседнах на камъните точно в центъра. Гледката е вълшебна, енергията … трябва да я почувстваш сам.
Поне за мен беше много интересно, че почти никой не обърна внимание на това място (а повечето хора бяха за пръв път на езерата). След Бъбрека следва изкачване към Окото. Аз нямах сили за това … този път. Починахме си малко край езерото и поехме назад. През целия път ми правеше впечатление колко е чисто навсякъде. Единствените боклуци които видях бяха два фаса. Дори заклетите пушачи като мен си събираха всичките отпадъци в торбички или кутийки. На такова място сърце не ти дава да мърсиш … а и разумът ти не го допуска.
Знам, че пак ще се връщам на това място. Много ми се иска да видя събора на Дъновистите, Окото и още толкова много неща. Дори и да ги нямаше всички тези невероятни красоти, пак си заслужаваше ходенето. Защо ли ? Там хората са други. Същите тези хора които срещаме всекидневно в София … там са същите, просто са по-добри.
Още по темата- Тръгвам за Рила
- Заминаваме за Рила. Винаги съм искал да видя седемте рилски езера, но с планините съм леко на Вие :-) Ей на, точно в началото на август, може би най-накрая ще...
If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.
Comments
Прекарал съм половината от не толкова дългият ми живот в планината. Откърмен съм в планина (в Банско) и наистина гледките, които предлага са страхотни. В Рила не съм бил, може и да съм бил като по-малък, но не си спомням. Но в Пирин е страхотно. От снимките забелязвам, че и в Рила е също толкова красиво.
И си прав за едно - не може да се опише. Нито със снимки, нито с думи. Човек трябва да отиде на тези места, за да почуства атмосферата. Просто като застанеш на някой връх (или поне аз) осъзнаваш колко нищожни същества са хората.
Относно екологията и глобализацията. Спомням си Банско преди 5-6 години преди да настъпи туристическия бум. Турсити пак имаше. Разликата между тогава и сега е много проста. 2000 хотела, 2000 мутри и още 2000 нелегални сделки по-малко. Града беше много по-хубав преди години от колкото сега. Така, че като отидете в Банско, ако ви хареса си помислете как щеше да изглежда ако ги нямаше всички тези хотели, строежи и мизерии из града и околията.
Иван, напълно те разбирам и сега като прочетох текста, наистина може би аз не съм се изразил правилно.
Фен съм на достъпността за да могат и хората с по-ограничени физически възможности да видят, да се докоснат и да почувстват. За хотели и дума не може да става.
Що се отнася до Банско - за съжаление никога не ми е било по сърце … така и не разбрах защо (но моите посещения са след 2000-та година така че може би точно това за което пишеш да ме е отблъснало)
Димо : въобще не си познавам машинката и снимах на сляпо с китовия обектив. Днес си харесвах един широкоъгълен … дай боже скоро да си измисля повод или награда за да си го купя. Хич не е без пари :-)
Чувала съм фантастични неща за Горната земя и хората които биват допускани в този хотел, но знам че без ходатайстване шанс да има места, почти няма. Можеш ли да помогнеш пред собствениците ? Няма значение за август или за септември.
Горната земя е едно съвсем нормално хотелче, което ако беше в която и да е друга част на България едва ли щеше да ти направи впечатление. Различното в него се постига от съдържателите и гостите му. Слуховете са че там ходят хора, духовно извисени или вървящи по този път. Съответно и разговорите и обстановката … потвърждават слуховете :-)
btw истината е че собствениците сами си избират кого да допуснат там, хотелът винаги е препълнен с чужди групи и още на стъпалата постоянно стои стол с надпис : Не Работи !
Здарвейте
Искам само да изкажа и моето възхищение от красотата на Рила и Пирин. Обикалял съм и по двете планини и ми харесва страшно много. На Скакавица и на Рилските езера съм ходил няколко пъти , но още първия път си казах , че това е едно от местата в България на което трябва да се отиде , за да се насладиш на неземната красота и енергията която излъчват езерата.
И само да вметна , че съм ходил в Банско и преди 15 години и сега ходя, но определено преди ми харесваше повече. Но това е мое мнение.
През 2001г бях по тия места.Вълшебно място-приказка!От х.Скакавица се изкачихме до езерата и хубавото беше ,че случихме паневритмията на дъновистите-това е гимнастика по двама в кръгове-5-6 и в средата група цигулари и певци!Всички облечени в бяло и ние играхме.Беше красиво!От там се качихме на х.Ив.Вазов/на 20 август там беше голям студ/.От хижата слязохме един жесток преход до спортния комплекс.Беше страхотно!
oggin,много си пропуснал,че не си продължил след Бъбрека защото следват Окото и Сълзата,а без да си ги видял очарованието на езерата е непълно.Ако продължиш и по-нататък ще стигнеш Раздела и малко по-нататък има място от където се виждат всички езера накуп.Заслужава си усилията.А ако до там се стигаше с лифт или джип удоволствието няма да есъщото,защото природата ни възнаграждава за усилията.Представям си каква гмеш ще отива до езерата ако не трябваха усилия.И тогава ще гледаме боклуци като навсякъде в България.
за първи път посетих това божествено място сега на 10.08. Не може да се опише- трябва да се види. Не е важно как ще стигнеш, при какви условия и други дребни проблеми. мястото е величествено и бижествено! Вижте го!
Това лято за първи път посетих Рила и съм сигурна, че тази магия която пе порази беше изумителната чистота на природата в своя първичен и недокоснат вид. Бъди сигурен, че ако направят лифт това ще изчезне. И аз като тебе пуфтях по баирите и останах без дъх и едвам оцелях по надолнището, НО - убедена съм че нямаше да усетя кротата и единството ми с природата без всичко това. Надявам се да няма лифт, смятам , че мързелът не заслужава да “попадне” в този свят.
Много красижи и нежероятни места испълнени с сила която те зарейда с полойителна енергия,била сум на някои от тях и бих искала да да ги посетя жсичките и тожа 6те ми буде като едно нежероятно изйижяжане :)оби4ам природата и планините оби4ам трупкта да съм там :)
Срам, не срам, ще си призная че никога не съм ходил до Рилските езера, и въпреки че го описа като доста натоварващо изпитание ще си го запиша в списъка с места от България които трябва да посетя.
BTW - един поляризиращ филтър щеше да ти е от полза при снимането на тези красоти ;)