X

Как работи Google

How Does Google Work?

Infographic by PPC Blog

Как работи Google и на руски

оптимизация
Posted at юли 1, 2010

Читанка for dummies

Преди няколко дни странни маскирани типове, лазиха по едни покриви и с огромен ентусиазъм гепиха цял сървър с фомата на летяща … опа сателитна чиния :-) (а преди това си мислех че крадат усилвателите на някоя кабеларка)


Cranberries – Zombie
Uploaded by Schumi93120.

Бях се заклел, че ще си мълча и ще си трая ! Не за друго, а защото продължавам да подкрепям ГЕРБ и вярвам, че те ще променят нещата. Винаги съм бил наивник … това между другото ! Но продължавам да им вярвам !

Всяко нещо обаче си има граници ! Границата се нарича … 451 градуса по Фаренхайт … и силно се надявам да сте чели книгата или поне сте гледали филма. Дори и да сте ги пропуснали (някак си) вече знаете – в България унищожават книги и не само книги , а и знание !

И всичко това се представя за приоритет на държавата ??? Демек … приоритет на същата онази държава, която не може да осигури учебници за учениците !!! Криза е все пак :-) И заради кризата ги пращат да си четат уроците в нета !!!

Малко след като плениха пиратската читанка, прочути и познати от предни правителства милиционери се изказаха, как били предотвратили кражба на интелектуална собственост за милиарди долари (Дянков, виж някой лев данъци да платят тия), как „Организацията действала в пълна конспирация“, „Сървърите били укривани по покривите на сгради и замаскирвани като устройства за сателитни чинии“, а организираната престъпна група е вадела чисто по няколко милиона на ден …

Ден по късно :

„Действали са като анархистите – не са търсили печалба, а са искали да прецакат системата“, коментираха разследващи. При проверките полицаите не са открили реклама на сайта. В него се влизало и без потребителска такса.

Кофти тръпка, ама си признаха очевадното ! Никой не е спечелил и стотинка, а дори е влагал пари за да разпространява знания … само и само да прецака милицията и системата :-)

Добре де ама замислихте ли се защо нито Цветанов, нито Бойко Борисов не се показаха по медиите и не се похвалиха с това олигофренско изпълнение ???

Ами най-вероятно защото не са знаели за соловата акция защитила съмнителни бизнес интереси и сега се чудят как да обяснят на 3 милиона интернет потребители, как някой си техен подчинен е прецакал още няколко електорални процента доверие !

ББ не винаги е прав ! Съвсем не винаги, но бързо разбира кое е правилно и кое не. И още по-бързо взема решения, а тогава някой просто излита от топлото си местенце. Затова го харесвам :-)

Вероятно от написаното по-горе ще решите, че защитавам ГЕРБ и ББ ???
Поне се опитвам ! Или поне ми се иска да им помогна да осъзнаят грешката и да вземат мерки ! Защото ако не ги вземат сега … все по-малко и по-малко хора ще им вярват … вярваме занапред
!

Заради някакви типове служили вярно на ония ми ти тройни сладури ??? Заслужава ли си ? Чак па такива професионалисти ли са ? Е да … признавам, че без малко да се справят с педофилите в нета :-)
(ама това не е приоритет)

Пратете ги на кладата ! Изгорете тях, а не книгите !

Книгите и знанията са по-важни от милиционерите ! Повярвайте ми , ГЕРБ !

И за да не продължавам да се пеня, ще публикувам едно писмо от моя приятелка, собственичка на една от най-популярните безплатни онлайн библиотеки в България.

Приемете го като право на отговор или както си искате, но го прочетете до край ! Струва си !

Пиратство ли е копирането и публикуването на книги в Интернет?

В последните години все по-голяма гражданственост придобиха тъй наречените „електронни библиотеки” в интернет. Отношението към тях е от „разпни го” до „осанна”. И ще продължава това, в зависимост от гледната точка и отделните интереси, които не винаги са ясни на притежателите им.
В подкрепа на електронните библиотеки може да се отбележи, че те правят това, което правят обществените библиотеки и нещо повече.

И така:

Електронните библиотеки допринасят за равен достъп на четящите до книгите, независимо от тяхното финансово състояние. Това го правят и класическите читалищни, градски, окръжни и национална библиотеки. Според „Закона за обществените библиотеки”, влязъл в сила от 06.07.2009 г. и обн. ДВ. бр. 42 от 05.06.2009 г. обществените библиотеки предоставят „безвъзмездно” основни и специализирани библиотечни услуги, в които влизат и „достъп до собствени традиционни и електронни бази данни и интернет достъп за образователни, социални и научни цели” (чл. 51, ал. 3) и „достъп до външни мрежови ресурси и бази данни; копиране на библиотечни документи; публикуване на издания. (чл. 52, ал. 4, 5 и 6)

Каква е разликата между една обществена библиотека и една електронна такава? Логиката е една и съща – и в едната, и в другата хората четат безплатно книги, без да ги закупуват.

Но електронните библиотеки допринасят за равен достъп на четящите до книгите, независимо от тяхното географско местоположение в момента – нещо, което обществените библиотеки все още не могат да осъществят. В чужбина има в пъти повече българи, отколкото в самата България, за които единственият достъп до книги на роден език е интернет.

Освен това около електронните библиотеки, започнати в началото само от един ентусиаст, постепенно и съвсем естествено се образува групичка от ентусиасти, които започват да помагат с каквото могат – едни сканират и разпознават книги, други превеждат от други чужди езици, неиздадени още на български език книги, трети коригират текстовете и т.н. Често в електронните библиотеки могат да се намерят книги, които никъде другаде не съществуват под никаква форма, просто защото или са преведени от екипите на самите библиотеки, или са много стари издания, които са библиографска рядкост. Така че електронните библиотеки в Интернет често са по-богати и по-актуализирани. Освен това те са достъпни 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. А достъпът до търсено произведение е много по-бърз, отколкото в традиционните библиотеки.

Друга положителна особеност на публикуването на книги в интернет пространството е, че дава възможност за обратна връзка и връзка с други читатели за обмяна на мнения. Връзката автор – читател става по-жива, регулярна и перманентна, отколкото за разлика от няколкото евентуални представяния на книгата в различни градове на страната. Дава се възможност на читателите да намират „сродни души” – хора със сходни интереси. Хората, които посещават електронните библиотеки, могат не само да теглят книги – могат да открият мнения, коментари, информация за книгите, авторите, преводите, за изданията. Това е прекрасно място да намериш дори книга, за която имаш смътен спомен или информация, задавайки въпрос на другите участници във форумите за книги: „Имаше една книга, в която се разказваше … и главният герой се казваше… Коя беше?”

И още една разлика между обществените и електронните библиотеки: работещите в обществените библиотеки получават заплати и осигуровки, докато в електронните библиотеки работят ентусиасти, напълно безкористно и всеотдайно, отделяйки от личното си свободно време, от едната любов към книгата.

Явно е крайно време да се направи поправка в закона, който да дава равни права на електронните и обществените библиотеки.

На другият край на махалото са гоненията срещу електронните библиотеки. И все заради това криворазбрано „авторско право”.

По отношение на интелектуалната собственост и авторското право има голямо объркване в обществото и умовете на хората. Всякакви мошеници и паразити, които живеят от чуждото творчество, имат интерес да накарат хората да повярват, че „copyright“ и „авторско право“ са едно и също нещо, или че „авторското право“ се противопоставя на „пиратството“. Но в действителност не е така.

Тук ще цитирам Александър Долев, който го е казал достатъчно ясно и точно: (http://www.sarakt.org/blog/2008/06/blog-post.html)
„В епохата на Интернет безумието „авторски права“ продължава да трови отношенията между творците и почитателите им по вина на издателите. Защото има подмяна на понятието. Нарушени „авторски права“ би трябвало да означава плагиатство. Тоест някой ти е откраднал идеята и я е представил като своя. Това наистина е неморално и подсъдно. Но големите звукозаписни, филмови, издателски и софтуерни компании го изопачават, като се опитват да му придадат друг смисъл, че „авторски права“ означава да се плати за дадено произведение и то не на автора, а на тях. А те колко ще дадат на автора е отделен въпрос.

Парадоксът е, че не можеш да защитиш например „авторските права“ на една статуя поставена в парка. Скулпторът си е получил хонорара за нея, но нима ще искаш такса от всеки, който я погледне? Ако зависеше от „издателите“ и това щеше да стане. Ами какво да кажем за библиотеките? Това не е ли чисто пиратство? Срещу символична такса всеки да чете книги каквито поиска без да плаща на издателите? Малоумието на грабителските компании, наречени за удобство „издатели“ стига дотам, че се опитваха да забранят и Интернет!

Човешкият дух е свободен и всякакви опити да бъде окован във вериги, били те и цифрови ще предизвиква яростна съпротива. Никакви закони, никакви съдебни саморазправи с „пирати“, хакери или младежи дръзнали да свалят от Интернет филм или музика, която харесват няма да спрат стремежа към свобода и свободен обмен на идеи.”

Крайно време е светът да осъзнае, че некомерсиалното споделяне на информация и култура в свободен мащаб не може да бъде наказано. Некомерсиалното споделяне на файлове, информация и култура в интернет, по никакъв начин не може да бъде инкриминирано и потребителите, които го правят, не могат да бъдат съдени за това.

Според закона за авторското право библиотеките могат да възпроизвеждат произведения без разрешение от авторите и без изплащане на възнаграждение:

Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(…)
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
(…)
§ 2. По смисъла на този закон:
(…)
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна.

Обикновено авторите пишат, преди всичко, за да бъдат четени, и интернет е идеалното място за всички – от прохождащите до известните. Прохождащите и все още неизвестните много по-лесно се популяризират чрез интернет, публикувайки в собствен блог или в утвърдена вече електронна библиотека. А известните автори много добре знаят, че интернет е една голяма реклама за тях. Много известен е примерът с Пауло Куелю, макар и да има все повече и повече такива като него. В интернет пространството Куелю просто няма равен. Негови творби са даунлоудвани над 20 милиона пъти. И от това продажбите му не само не са спаднали, а са се увеличили.

А ето и историята: През 1999 г.одина Паулу Куелю се натъква в интернет на руско издание на творбите си с неплатени авторски права. Решава да сложи руския линк в своята уеб страница, тъй като нямал какво да губи – на целия руски пазар се били продали едва няколко хиляди бройки от книгите му. Резултатът бил потресаващ. Безплатното разпространение в интернет на неговото творчество увеличило продажбите в руските книжарници до 10 милиона екземпляра. И всичко това само за някакви си две години.

Куелю е един от най-ухажваните от издателствата автори. Той се радва на милиони почитатели по света, като е успял да продаде 100 милиона книги по традиционния начин – срещу заплащане. Но той е от малцината, които разбраха истинския потенциал на интернет и не се уплашиха от него. Още от 2005 г.одина той изгражда цялата си „пазарна“ философия на издирването на пиратски сайтове, нелегално публикуващи неговите книги. Но той не ги търси за съдебна разправа и баснословни обезщетения, а за да ги насърчи да действат в същата посока. А уеб адресите на пиратите той с охота разгласява на своите читатели, които продължават да растат в геометрична прогресия.
Всъщност, в издателския бизнес колкото повече едно произведение е в обращение, толкова повече се продава. Опитът на много издателства показва, че логиката „един пиратски екземпляр = един непродаден екземпляр“ никак не е логична. Например да си представим, че читателят (потребителят) Х влиза в една електронна библиотека и си сваля книга. Прочита я и тя толкова много му харесва, че решава да я подари на някого. Но, съгласете се, че не можете да подарите купчина листи формат А4! Тогава отива в книжарницата и купува книгата. Какъв е резултатът? Един „пиратски“ екземпляр = един продаден екземпляр. Има хора, които правят това няколко пъти и тогава един „пиратски“ екземпляр = няколко продадени екземпляри. Но дори и нашият потребител Х да е останал без пари и да не може да си позволи да подарява книги, то той ще говори за нея с близките си, приятелите си, колегите си и рано или късно някой ще я купи или извърши описания по-горе процес (сваляне от интернет-прочитане-купуване-подаряване). Какво става обаче, ако книгата не беше се харесала на потребителя Х? Не само, че няма да си я купи, няма да я подарява на приятели, но и ще оплюе сред близките си и във виртуалното пространство. Така че ако някое издателство го е страх, че няма да продаде книгите си, защото хората са я прочели в електронен вариант и са се разочаровали от тях, то премахването на електронните версии няма да им увеличи продажбите. Такива опити са обречени на неуспех в днешния информационен свят.
Много от издателствата на запад са наясно с това – освен откъси, те публикуват на сайтовете си цели произведения от даден автор, най-често от поредица, с цел „зарибяване“ на читателите.

И не разпространените в интернет книги „свалят“ печалбите на издателите. Ако човек се интересува от някоя книга, а няма финансовата възможност да си я купи, просто ще отиде до библиотеката и ще я заеме – абсолютно безплатно! Това означава ли, че и обществените библиотеки са незаконни? Или и заемането на книги между приятели, роднини и колеги също е незаконно?

На всеки разумен човек е ясно, че борбата с „пиратството” във всичките му проявления е предварително обречена на неуспех. Например, независимо от усилията на софтуерните компании, въпрос на минути е намирането на crack или сериен номер в мрежата. Положението с книгите е същото. Какво пречи, например, да се „разхвърля“ съдържанието на библиотеката по безплатни сървъри по света, а в основният сайт да останат само линковете? Нереално е да си мисли някой, че може да се пребори с това. Т.е. не може да се забрани това, което не може да се забрани.
А истинската кражба на интелектуална собственост в мрежата става не толкова често, колкото се предполага. Може би, защото подобна кражба е много лесно откриваема. Въвеждайки една отличителна фраза в някоя интернет търсачка, веднага се вижда дали търсеният текст се появява на друг сайт, под друго име.

И в заключение искам да отбележа, че българинът не е спрял да чете и няма да престане да чете. Но за да чете повече, трябва да знае къде да намери книгите. Интернет все повече ще се превръща в мястото, където можеш да срещнеш търсената книга.

P.S. Преди минути видях призив да спрем да купуваме хартиени книги ! Смятам да го подкрепя ! И без това давам цяло състояние за книги всеки месец. При това на хора, които явно не го заслужават …

P.P.S. И по един заслужен линк за всички останали смели и честни хора писали по темата досега :

21 юни

22 юни

23 юни

24 юни

25 юни

26 юни

27 юни

радости
Posted at юни 24, 2010

Имаме нужда от SEO

Имаме нужда от SEO, моля изпратете оферта на …

Знам, че тези думички са много познати на колегите оптимизатори :-) Вероятно много от тях просто изпращат поредната оферта на поредния олигофрен дето се мъчи да таковата ония таковани работи в небето :-)

Без да посочвам имена, ще се опитам да разкажа една поучителна история за оптимизацията, оптимизаторите и оптимизираните :-) Дори нямаше да се сетя за нея, ако в последните няколко дни … след много, много години, не бе получила някакво развитие.

Та … преди много, много години, в една друга галактика … получих едно писъмце в което накратко пишеше … Имаме нужда от SEO, моля изпратете оферта на …

Обикновено пращам тези писъмца в СПАМ-а, за да не ме тормозят повече, но в ония времена фирмата описана в сигнатурата звучеше прекалено сериозно, браншът беше силно конкурентен, а и сърце не ми даваше да откажа някой друг лев.

Никога в живота си не съм получавал поръчка когато само съм връщал оферта (колкото красиво, нежно и вълшебно да е написана тя) и все пак реших да се пробвам.

Изпратих файл offer.pdf с парола (едва ли са го отворили), който представляваше проформа фактура със сумата, от която имах нужда за следващата петилетка и забравих за тях.

След около месец звънна телефона ми и една мома с глас а ла 6 импулса в минута ми обясни, как са се спрели на нашата фирма и как трябвало на еди коя си дата, в еди колко си часа да бъда в офиса им, за да доуточним детайли по договора. Спомням си, че бях толкова щастлив … все едно гларус ми се беше изцвъкал на рамото.

Вероятно ще се запитате откъде помня толкова подробности за някаква незначителна случица станала преди толкова много години. Ще си призная – това беше първият случай (и последен засега) в живота ми, в който ми поискаха предварително комисионна в размер на половината договорена сума. Фрапиращото за мен беше че идеше реч за частна фирма. Но не това е важното в историята …

На срещата се спретнах както се полага … със стари маратонки и изтъркани джинси (както е в оная ми ти песен) и ясно контрастирах на лъскавината наоколо. Появи се обаче и въпросния тип с цяла свита мениджъри и мениджърки около него. Оказа се че свитата разбира от всичко (аз за какво ли им бях), а типа се оказа директор на директорите или нещо от сорта.

Започнах да обяснявам като за кретени, какво е туй SEO и каква е далаверата от него, но бързо бях прекъснат с лафа :

Не ни интересуват вашите номерца и тарикатлъци, няма да ползваме никакви трикчета, трябва ни човек, който да ни предпази да не правим грешки.

Тъкмо да попитам от какви грешки да ги опазя и разговора почти приключи с :

Знаем, че ни трябват единствено правилни URL адреси и точните ключови думи в таговете.

Стоял съм известно време като гръмнат и се чудех откъде са научили тези ми ти думички … Като се окопитих, се опитах да обясня, че това са фактори с много малка тежест и са важни съвсем други неща … ама не би

Все пак накрая ми дадоха думата, за да си кажа кое според мен е най-важното. Опитах с любимата си притча за трудни клиенти :

„Представете си, че утре вече няма Google и човек избира най-добрия резултат от … да речем 100 сайта. Трябва да направите вашият сайт така, че този човек да избере имено него, като най-релевантен …“

Не ме оставиха да продължа… Срещата приключи и бях помолен да последвам директора на директорите в кабинета му. Там нежно ми беше подсказана сумата, която трябва да поискам и процента който дължа да принеса в жертва, за да бъда избран.

По принцип мразя подкупите (вероятно нямаше да е така, ако ги получавах аз, но все още това остава в полето на мечтите :-) ). Казах, че ще си помисля няколко дни и повече не се обадих.

По-късно разбрах, че една друга фирма е поела клиента и вероятно си е платила каквото на когото трябва. Лошо няма !

Година и нещо след това клиента вече не беше сред водещите в бранша, а безбройните мениджъри и мениджърки (разбиращи от всичко), незнайно защо бяха забранили сайта за индексиране, въпреки сравнително успешната промяна в URL структурата и нахаканите 2000 ключови думи в keywords meta tag.

И наистина никога нямаше да напиша и ред за тази история, ако преди SEO конференция 2010 не бях получил мейл от същия този директор на директорите, който си поиска безплатна покана за него и още една служителка на новата фирма, която управлявал. Любезно отговорих, че няма места и нямам излишни покани, но ако има интерес, можем да обсъдим с какво бихме си били полезни след събитието.

Не получих отговор (твърде мило разкарване от моя страна), до днес в който ми писа отново …

Писмото започваше така :

Имаме нужда от SEO, моля изпратете оферта на …

ТОЗИ ПЪТ Е СЕРИОЗНО !

работни
Posted at юни 24, 2010

След SEO конференцията … и преди WebIt :-)

Човек винаги трябва да благодари ! Затова започвам този пост изпълнен с благодарност.

Огромно благодаря на нашите спонсори от Първа Инвестиционна Банка“, СуперХостинг и iZone, които направиха възможно SEO конференция 2010 да се случи и посетителите да се порадват на много благинки във вид на сериозни отстъпки, тениски и какво ли още не.

Благодаря и на медийните партньори от Инвестор БГ, Econ.bg, Hardware BG, Start.bg, User Media, .Net Magazine, Joomla, Предприемач, WebmasterBG и Бизнес Индустрия Капитали, както и на нашите партньори от Българска Уеб Асоциация за чудесната популяризация на SEO конференция 2010. Съжалявам за тези, които пожелаха да бъдат наши партньори, но се сетиха твърде късно … винаги има и следващ път :-)

Безкрайно съм задължен на Евгени Йорданов, Младен Борисов, Генадий Воробьов, Иво Илиев, Таня Станкева и още доста хора, които се включиха активно и в деня на провеждане на конференцията и помогнаха невероятно много в организацията. Трудно ми е да си помисля, какво би станало без вас :-)

Трябваше да започна този пост с благодарност към Мартин Христов. От 2-3 седмици ме е лепнала някаква гадна болест и колкото и да ми се искаше, не можах да бъда много полезен в организацията на конференцията. Марти обаче надмина и най-болните ми амбиции и се справи перфектно дори и с нещата, които трябваше да поема аз.

Моля за извинение всички, които помогнаха, но не съм споменал в този пост … ще дописвам като се сетя :-)

Вече няколко дни след конференцията чета и се наслаждавам на крайно позитивните реакции за събитието. Колкото и да съм скромен :-) не мога да не призная, че това което се случи в петък наистина си заслужаваше и тези които не присъстваха могат само да съжаляват. Дори и хора, които не присъстваха миналата година, но си позволиха да хейтнат тук таме, тази година бяха на линия и поне пред мен се изказаха много ласкаво :-)

Тъй като на мен често не ми се разбира като говоря (че и като пиша) нека направя няколко уточнения по въпроси около неща за които съм говорил на конференцията.

1. MayDay Update – убеден съм, че не е насочен толкова срещу eBay и другите големи сайтове, колкото срещу агрегаторите на съдържание, които тотално бяха превзели индекса.

2. Това, че уеб дизайн фирмите масово предлагат SEO услуги, не е никак лошо. Дори си мисля, че е задължително една такава агенция да прави onpage и onsite оптимизация на сайта още преди да го предаде на клиента. Съвсем друга тема е че дори и техните собствени сайтове (на уеб дизайн агенциите) като правило са ужасно зле оптимизирани и съответно неоткриваеми при търсене дори и по Title на индекса. Ето и едно противоположно мнение :-)

3. Помрънкал съм бил, че в България няма ресурси за linkbuilding. Ами факт е че няма. Което значи, че някой трябва да ги създаде. Въпросът е кой ?

SEO фирмите си създават собствени империи от сайтове и ги ползват за да позиционират по-добре клиентите си, обаче за нищо на света не биха споделили този ресурс с конкурентите. Логично е нали ?

Има търсене, а няма предлагане и не виждам нищо лошо да се подскаже на хората, къде има празни ниши, които чакат да бъдат запълнени. btw ако някой не е разбрал (на мен трудно ми се разбира) нека погледне това – miralinks.ru … надявам се бързо да оцени потенциала

Относно самата SEO конференция … една конференция е място за среща на бранша, място където да се чуят нови неща и конкретни похвати. На мен лично ми е трудно да направя разделение на използваните техники на успешни и неуспешни. Просто има толкова много начини за постигане на по-добро позициониране, че е важен само крайният резултат.

Според някой е нямало много информация за напредналите оптимизатори. Вероятно за следващата конференция е добре да помислим и за Advanced поток, но съм сигурен, че не повече от 10% от посетителите биха се заинтересували или разбрали за какво иде реч например тук

Идеята е да се съберат повече хора, които имат какво да кажат и да представят успешни свои проекти. Особено за родни проекти, защото почти всички в залите определено нямаха англоезични сайтове …

Чух и няколко предложения догодина да поканим някой от световните величия в SEO. Според мен е изключително трудно на конференция с толкова малък бюджет да си позволим такива имена. Все пак за успокоение на всички, които ги очакват, такива ще има на WebIt. Rand Fishkin е сигурен, намирисва и на Matt Cutts и на някой други от небосклона :-)

P.S. Накрая искам да се извиня за твърдението си, че linkbait в България е невъзможен. Изчезването и последвалото издирване на една бутилка водка обърна всичките ми представи :-)

работни
Posted at юни 15, 2010

Rand Fishkin в България !

Пламен Русев ни подарява Rand Fishkin за Webit

Plamen Russev : За всички SEO-та в България и специален подарък за Оги и Станислав е Ранд Фишкин SEOmoz.org който ще бъде сред лекторите на Webit Expo & Conferences. Enojoy


Rand Fishkin is the CEO & Co-Founder of SEOmoz, a leader in the field of search engine optimization tools, resources & community. He co-authored the Art of SEO from O’Reilly Media and was named among the 30 Best Young Tech Entrepreneurs Under 30 by BusinessWeek. Rand has been written about it in The Seattle Times, Newsweek and the NY Times among others and keynoted conferences on search around the world. He’s particularly passionate about the SEOmoz blog, read by tens of thousands of search professionals each day. In his miniscule spare time, Rand enjoys the company of his amazing wife, Geraldine.

радости
Posted at юни 15, 2010