Кажи БЛАГОДАРЯ
Откакто има Google, изключително често се случва когато търсим нещо в нета … да го намерим :-) (за тези които не са били родени преди да го има Google, искам да спомена, че полежението беше твърде различно от сега).
Какво правим като намерим това което търсим в нета ? Използваме информацията и толкова. А забравяме, че някой си е поиграл да открие, напише и публикува тази информация, която толкова много ни е помогнала.
Да си представим за миг, че сме в реалния свят. Търсим нещо, питаме някого и той ни помага с … информация. Тогава ? Тогава казваме : БЛАГОДАРЯ !
Защо не казваме БЛАГОДАРЯ и в мрежата ? Колко би ни струвало това БЛАГОДАРЯ, какво ще спечелим и какво ще загубим от изразяване на благодарност и как се казва БЛАГОДАРЯ в нет-а?
Всъщност отдавна исках да напиша няколко реда по този въпрос, но все не оставаше време. Повод тези редове да видят бял свят точно днес са два любопитни поста в блоговете на Seth Godin (Ads are the new online tip jar) и Jon B (6 Simple Ways To Give Thanks To Bloggers).
О, не … нямам никакво намерение да променям света, мрежата или икономиката :-) (за сметка на това неистово искам да го направя :-) ). Просто ще споделя как аз казвам БЛАГОДАРЯ когато намеря информацията която търся в интернет.
1. Поставям Link (потърсих линк, линквам в neolog.bg – няма такава дума, а поне аз често я ползвам).
Убеден съм, че универсалната платежна единица в интернет се казва link (връзка, хипервръзка). Хипервръзката (hyperlink) е в основа на хипертекст концепцията, която от своя страна роди нещото което наричаме World Wide Web (WWW) :
The World Wide Web is a system of interlinked hypertext documents accessed via the Internet.
Демек, WWW или това което повечето хора приемат като интернет, всъщност е система от хипертекст документи които се свързват посредством линкове (връзки, хипервръзки). Да сложиш връзка към нещо което е интересно, което е полезно или просто ти е свършило работа е съвсем естествен процес. Връщаме се в реалния живот, където няма самозабравили се търсачки, които трудно се справят със СПАМ-а в резултатите и ни натрапват нови правила как да слагаме връзка която да няма тежест с идеята да не се проследява и други бля бля глупости.
Та в реалния живот, ако Иван, пита Огнян как е намерил офиса на Стоян, той му обяснява, че е питал Драган и той го е упътил. Следователно Иван следващият път ще знае, че може да пита Драган преди да отиде да дири Стоян или просто ще напише името му в търсачката и ако Огнян не е сложил nofollow към сайта на на Стоян, има шанс същата тази търсачка да изплюе това което Иван е потърсил.
Накратко, няма какво да се мъчим и да следваме безумни указания за атрибути на линкове. Ако една информация ни е била полезна слагаме чист линк към нея. WWW e система от документи и линкове (връзки). Никъде не пише nofollow. И не трябва да пише. Връзките са за това за да се проследяват (кликат). Каква е логиката потребителят да може да проследи една връзка, а търсачката да не го прави, само един Matt Cutts знае :-)
Друга полза от линка (чистият dofollow линк в частност), е че линковете дават тежест на документа (информацията която ни е била полезна) и той се позиционира по-добре в големите търсачки. С нашето БЛАГОДАРЯ във вид на линк, ние даваме възможност повече хора които търсят същата информация (която ни е свършила работа) да я намерят. Просто концепцията на WWW е такава и Google благоденства имено използвайки факта, че навремето хората са слагали линкове към важните неща и така едни сайтове (страници, хипертекст документи) са станали по-авторитетни от други.
Предпоследната причина да сложим линк към външна страница е релевантността. Ако пишем по конкретна тема е крайно желателно да слагаме връзки към източниците на информация, която сме използвали. Благодарение на един експеримент на будалата и няколкодневен чат с руски SEO другарчета, съвсем скоро смятам да напиша за някой наблюдения по тази тема. Само ще загатна, че с линкване към релевантни, авторитетни източници (или източници с уникално съдържание), дори и без уникално съдържание в нашия документ (уеб страница) можем да постигнем невероятно добро позициониране в търсачките.
И последната причина е тип : да не правим като тях :-) Наскоро еленко маркира една важна тема за бъдещето на линкването, в която се цитира John Gruber по повод на материала на Tim O’Reilly: Is Linking to Yourself the Future of the Web?. Линкването към себе си (в стил wikipedia) се оказа заразно за по-големичките български медии в интернет. С тъга наблюдавам как все повече родни медийни интернет групи, си позволяват да слагат линк единствено към сайтове които са собственост на групата, а дори и да цитират (или изброяват) други сайтове, линк няма. Стига се и до трагикомични ситуации като в случая с групата на pari.bg, ipo.bg, при която като в текста се срещне ключова дума като компания, бизнес, имоти, пазар си се линкват един друг без всякаква логика. Може би много от колегите които се занимават с оптимизация ще кажат, че това е добро SEO, но аз съм на мнение, че е ужасна практика, която в никакъв случай не бива да бъде толерирана.
Като обобщение : поставянето на линк към дадена информация която ни е била полезна, не боли, не хапе и е чудесен начин да кажем БЛАГОДАРЯ.
2. Добавям или гласувам в социалните мрежи.
Живеем в нов свят. Нов свят в който трафикът от социални мрежи и търсачки е съизмерим, а в някой случаи броят на посетителите изпратени от социалките дори надвишава количеството на любопитковците дошли от търсачките. Много пъти съм писал за ползите от социалните мрежи, кои социални мрежи и social bookmarks сайтове са за предпочитане, така че няма да се спирам на това. От българските социалки използвам главно dao.bg (ако темата е IT) и svejo.net (за всичко останало), но има и достатъчно други които заслужават внимание и носят добър трафик. Които и да са любимите ни социални мрежи, те са създадени имено за това – да споделяме интересни и полезни неща с другите хора. В последните изследвания се твърди че над 60% от интернет потребителите имат акаунт в поне една социална мрежа. За всеки себеуважаващ се SEO е крайно нетипично да пусне линк към информация (страница) създадена от друг, но слава богу в света има и други хора които не са самооптимизиращи се self-оптимизатори :-)
Почти всеки човек когото познавам, дори да не използва сайтове за social bookmarking, запазва нещата които му харесват или са полезни в bookmarks на браузъра си. Това също е полезно, защото въпреки отрицанията, експериментите показват, че по-големият брой потребители, логнати в Google акаунта си и запазили в bookmarks дадена страница оказва влияние за по-доброто позициониране на същата тази страница в търсачката.
Като частен случай , а донякъде и алтернатива на пост в социалните мрежи, можем да споделим връзката която ни е била полезна в микроблог платформите, които използваме. Почти всеки (поне от хората които четат тези редове) има акаунт в edno23 или twitter. Напоследък се появиха и приложения, като Posty и Ping.FM които спомагат за едновремено постване в почти всички известни микроблог платформи, посредством email, IM или SMS. И всичко това на цената на copy, paste и един click. Прекрасен, бърз и лесен начин да кажем БЛАГОДАРЯ, нали ?
3. Абонирам се за RSS feed.
Сигурно и на други им е хрумвало, че щом на едно място сме намерили полезна информация, по всяка вероятност там и за в бъдеще ще продължат да пишат за неща които са ни потребни. Преди време, за да следим подобни неща се абонирахме за новините по e-mail. От както измислиха RSS feed-овете, не си правим подобни усилия, а просто кликваме и добавяме съответният канал в нашия онлайн или офлайн reader. Впоследствие, такива като мен си пестят от трафика в нета и по цял ден висят и четат в reader-a всичко което сметнат за интересно. Познавам хора като Divedi, които следят над 11 000 канала :-) Освен, че с този начин на информиране пестим време и трафик, любимият Google брои колко абоната има всеки RSS feed и тези с повече абонати, логично получават съответните бонуси :-) И тук става дума за един клик с мишката и поредното БЛАГОДАРЯ ни излиза направо без пари …
4. Кликам по рекламите.
Тази тема с кликането по рекламите в даден сайт като израз на БЛАГОДАРНОСТ, съм я споменавал няколко пъти, но след като и Seth Godin написа пост по въпроса, определено няма да я пропусна. CPC рекламите (Google Adsense), не ни задължават да купуваме нищо, но самият клик и загубените няколко секунди за да дочакаме зареждането на рекламирания сайт са чудесен начин да кажем БЛАГОДАРЯ и да възнаградим усилията на човека поиграл си да ни предостави информацията която сме търсили. Пак съм длъжен да спомена, че не очаквам този клик да промени икономиката или света като цяло. Това е естествена поведенческа реакция.
Както е казал Буров (по памет) – за всяко нещо трябва да се плаща, ама българинът е хитрец и винаги иска да мине метър (народопсихология някаква :-) ). Почти всеки е влизал в манастир, особено от тези известните с трите чудодейни икони, дето всяка година вече ги мъкнат в София. Когато застанеш пред иконата трябва да оставиш паричка. Така откупуваш правото си или загубеното време на иконата да ти изслуша просбата. Общо взето същото правим и в реалния живот. Навсякъде оставяме паричка за някаква такса, дори и без гаранция че ще получим нещо в замяна. Такса да ни разгледат документите, например, когато искаме заем от който впоследствие банката ще се облагодетелства :-( Защо тогава да не оставим паричка и когато сме получили информация която ни е свършила работа ? Още повече, че не вадим паричката от джоба си :-) Лично аз кликам и не смятам, че съм изправен пред моралната дилема че ощетявам рекламодателите. Според Google Adsense, рекламите които се въртят по разни сайтове са релевантни на съдържанието. Щом аз съм кликнал по рекламата е съвсем логично да съм искал да получа допълнителна информация по въпроса, която имено тази невероятно релевантна (особено за българските условия) реклама е трябвало да ми предложи :-) Не изпитвам никакви морални угризения най-вече защото от моят клик по-голямата част от паричката ще я лапне не човекът предоставил информацията, а имено собственикът на рекламната платформа с малко g отпред.
Обобщено : като кликаме да кажем БЛАГОДАРЯ не ощетяваме никого и помагаме на този който заслужава.
5. Купувам от този който ми помага.
Това можеше да го отбележа като частен случай на четвъртото БЛАГОДАРЯ, но ми се стори много важно, а и 5 е по-добре от 4 :-) (леко в стил X начина да успеем в У)
Става дума за ситуацията в която търся да закупя някакъв продукт или услуга. Когато си харесвам продукта или услугата ВИНАГИ искам да прочета мнения на други хора за нея. Повечето западни потребители освен, че правят рецензия на продукта или услугата предлагат и affiliate линк през който да направя покупката. От този affiliate линк те ще спечелят мъничко пари (абсолютно заслужени, ако рецензията ми е помогнала да получа информацията която ми е необходима … иначе казано : това са пари дадени за реклама на продукта/ услугата и те вече са калкулирани в цената). Та … аз винаги купувам през affiliate връзката, която стои на сайта, предложил ми информацията за това което съм търсил. Освен че казвам БЛАГОДАРЯ на човека, който си е поиграл да тества и да сподели впечатленията си, му помагам и за бъдеще да бъде полезен и на други хора. На всичкото отгоре, дори да не мина по неговия affiliate линк и да купя продукта направо, едва ли ще го получа на по-ниска цена.
За съжаление положението в България е различно. Освен, че няма достатъчно affiliate програми, средностатистическият потребител по-скоро ще си направи харакири, отколкото да даде лепта на някой си, които я е заслужил като си е поиграл да генерира обективна информация за ползата от даден продукт или услуга. И така е не само в нета, а и в реалния живот. Дълго време работих за голяма MLM компания и всеки път умирах от смях, когато някой кандидат дистрибутор с ужасяваща болка в сърцето ме питаше дали не може да се направи изключение и да не бъде подписан под задължителния за такива компании спонсор. И никакви обяснения, че спонсорът, не взема от неговите комисионни и той никога няма да е ощетен не минаваха. Човечецът просто не искаше някой друг освен него да се облажи. А това че спонсорът всъщност ще му помага и ще си губи времето с него … нямаше никакво значение.
Разбира се има и много други начини да кажем БЛАГОДАРЯ за информацията която ни е била полезна. За съжаление някой от тях са трудно приложими или рядко използвани (като плащането на символична сума за кафе или бира през paypal), a други нагарчат на елементарен СПАМ (за пример са стотиците руски другарчета, които се отбиват да кажат СПАСИБО в този блог)…
За мен е ясно едно : все по-често, доста бързо намирам информацията която ми е необходима и все по-често ще ми се налага (с удоволствие) да БЛАГОДАРЯ :-)
… btw всичко на този свят се връща , а напоследък се връща и много по-бързо като време и много повече като количество :-)
P.S. Снощи ми предложиха да пусна този пост в инициативата на Дарън Роуз за групов проект по писане на статии – Killer Titles. Все ми се струва че няма да мине, но ако не опитам няма как да знам :-)
Още по темата- Благодаря
- Има хора, които помагат на другите. Има хора които обичат да помагат на другите. Има и хора които са призвани да помагат на другите…
Преди година и половина имах сериозен здравословен проблем. В
- 39 … и още десет пъти по толкова :-)
- От всички които пожелаха безкрайно хубави неща … най най най … си харесах това :-) Благодаря Ви за прекрасните пожелания. Да Ви се връщат … ТЪПКАНО :-)
- БГ Сайт 2008
- Започна гласуването на публиката за БГ Сайт 2008. Честно казано, не знам защо се навих да участвам. Хем ми се искаше да подкрепя тази хубава инициатива, която можеше да изчезне, хем явно тайно съм се
If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.
Огнян Младенов 
Имаш доста правописни грешки, но защо ли повече хора не правеха като теб ?
Много истини има в този пост!
Интернет културата още не е докоснала България :)
@Матей, предполагам, че ти нямаш правописни грешки, поради простата причина, че нямаш блог :)
Оги, виждам Vision-ски примери :) Това „благодаря“ е част от нерегламентираната и неписана блогърска етика, аз линквам много блогъри, предимно тези които чета ( включително и теб :) ) Останалите хора които не линкват са или някакви журналисти или обикновенни потребители, ползващи услугите на Blog.bg примерно
Оги, много приятно ми беше да го прочета, получаваш 15тина букмарк Благодарята ;)
Манол : за съжаление, дори и сред по-известните български блогъри има немалки групи, които по-скоро ще се обесят но няма да линкнат към „неприятелски“ блог :-) Тъжно, но е и въпрос на възпитание все пак :-)
Матей : съжалявам, получи се дълго, започна мача на ЦСКА и честно казано ме домързя да го проверявам :-) Следващият път преди да ти го публикувам ще ти го изпратя по мейла, да нанесеш корекции, ако имаш желание и наклонности за такава богоугодна редакторска дейност :-)
Основополагаща статия на онлайн и по-специално блогинг етиката! Бих искал да бъде поставена като билборд на най-многолюдната улица в мрежата, та всички преминаващи да могат да я прочетат.
Засега, освен да поставя няколко линка в моите блогове, не знам как да ти се отблагодаря по друг начин. Може да помислим и за черпене с бира :-)
Е аз определено съм от хората, които казват Благодаря в мрежата :)
Майк Рам : от твоите клавиши , това звучи страхотно. Благодаря за което. btw чаках да се черпим с бири и маламатини в Гърция, ама май няма да е този път ? :-)
Относно преди гугъл – имаше си yahoo, infoseek, altavista, но и информацията в нета беше много по-малко. И резултатите общо взето покриваха очакванията на потребителя. Сега с толкова много съдържание (генерирано най-вече от блогове), става все по-трудно да се стигне до качествена информация.
Огине ти вярваш ли в случайности ? Или сте се наговорили ? http://www.kldn.net/?p=368
дони : наборе, добре помня че тогава не намирах нищо на български или руски в тия ми ти yahoo, infoseek и altavista
Манол Трендафилов : имам си ама е за възрастни ;-)
Това е тема за отделна статия – на кого как му се причува музиката от клавишите :-) Но в интерес на истината българският интернет продължава да бъде все така беден и ако наистина се интересуваш от нещо по някаква тема, по-добре потърси при братушките!
Това трябва да е задължително четиво!
Браво, много готина статия!
Аз също имах някакви подозрения относно кликането по рекламите за благодарност, понеже ми се е случвало при някакъв нищожен трафик да имам доста кликания.
Иначе дори и коментар под даден пост си е вид благодарност, но въпреки това малко хора го правят, като те изключим тебе и Мишел де :-)
Браво, страхотна статия. Всичко написана е 100% вярно. Имаш моята подкрепа в свежо и микса
Огняне това стана като една реклама на Кока Кола :)
Пак слагаме коня пред каруцата ……. дай първо да научим хората да казват по едно – „Браво“, „Мерси“ и „Това ми хареса“, пък след това да ги караме да линкват и така нататък.
Според моите наблюдения хората попаднали на даден блог от някоя търсачка, не се интересуват нито кой е автора, нито къде се намират, а се интересуват само от това да си намерят търсената информация. Шансовете да изпитат каквото и да било чувство за благодарност е почти немислимо, или ако го направят то ще е към Гугъл, че му е намерил това което му е трябвало ………
Ето и моето мнение и подкрепа по темата: http://www.toshkov.info/my-philosophy-for-links-and-seo/
Толкова е лесно да се накарат хората да линкват каквото им харесва. Просто трябва да се пусне слухът, че тези връзки помагат и на твоя сайт.
То си е така, но дори да е лъжа – пак ще е от полза. Но в другите страни нямат нужда от подобно Интернет образование. Там си линкват каквото им харесва.
А в България не вярвам някога да се случи.
Съгласен съм без кликането по реклами и МЛМ (но това си е за друга тема).
На кликането. Май наистина има наговаряне. Ангел Грънчаров наскоро „плака“ по този въпрос.
Та, не е вярно, че не ощетяваш никого, като кликаш върху реклами за благодарност. Па макар и голям част от парите да отиват за платформата.
На сайта ми за имоти имам доста „дебели“ кликове понякога и не мога да се представя, че човекът заделил бюджет за реклама, ще има ползва от някой, дето благодари на тоз, който е публикувал инфото, като му изчерпва бюджета. Без това има толкова много кликове от конкуренцията, че ако започнат и благодарствени кликове, в крайна сметка полза от рекламата – никаква.
Това, че у нас кликовете са евтини не може да бъда оправдание. Товабяха моите два цента (клика) по въпроса.
Иначе винаги съм твърдял, че линкването към авторитетни източници помага. Ще се радвам да споделите резултатите с Будалата.
П.П. Сега се сещам… Ами благодарността към търсачката довела те към резултата?
Оги, поздравления за материала. Колкото и да си прав, все пак ми се струва, че трябва да се замислиш и върху идеите на Пламен. Как да е – дано скоро у нас се появи някаква „онлайн“ етика.
А колкото до „П.П. Сега се сещам… Ами благодарността към търсачката довела те към резултата?“ – то си е яно – като кликнеш на рекламата :)
Матей, на български не си намирал, защото нямаше съдържание на български (нямаше блогове, нямаше бг-мамма :-))
Васил Тошков : поведението ни в нета или при блогване се определя от нас самите и по-големите от които би трябвало да се учим. На какво ни учат по-големите ? Да си се линкваме себе си и да не линкваме другите. Единственият шанс е повече хора да направят силни блогове и да линкват навън.
Plamen Tomov : За съжаление нямам честта да следя блоговете на Ангел Грънчаров :-) А за благодарността на търсачката е ясно – ползвам само нея , кликам само по нейните реклами и тя трябва да е много доволна от лоялен потребител като мен :-)
@budalata
“онлайн” етика в отношенията скоро няма да се появи. Дори се съмнявам, че въобще ще се появи в БГ уеб пространството. Замисли се с колко човека си работил и си нямал проблеми.
Biks : много ми се иска да не си прав. Поне аз вярвам, че всичко се променя и нещата отиват към добро. Все повече хора вместо да откраднат някое видео и да си го накичат на блога едва ли не като свое, вземат пълния код и го добавят при себе си, но с линк към първоизточника. Самият факт, че все повече хора в България говорят и пишат за тези неща, е показателен, че нещата ще се променят.
По-възрастните потребители помним етиката от време оно, но откъде да я знае един млад човек, който никога не е чувал за тези неща ? Да не говорим, че някой блог платформи ориентирани главно към младата аудитория, просто не предоставят възможност да добавиш HTML код. За сметка на това, дават възможност да си сложиш картинка от друг сайт. Е откъде младежът трябва да знае, че е етично под картинката да сложи линк към първоизточника ? Особено след като родните медии правят точно обратното :-(
Здравей приятел, мисля че си нпого прав…затова с голямо удоволствие ще ти кажа 100 пъти БЛАГОДАРЯ за всичко което пишеш в този блог и което си направил за мен :-))
Статията е страхотнаш , но с едно нещо не съм съгласна – не мовеш просто да кликваш от благодарност. Така не правиш добро както си мислиш, а точно обратното. Рекламодателя също дава пари, а ти не се интересуваш от продукта. Пътят към ада е постлан с добри намерения.
Защо да не можеш Аги ? Да опитаме със следната логика.
По някакъв начин си открила и четеш материал който те интересува. Вероятно през Google. Материалът ти харесва, благодарна си на автора му и искаш да го подкрепиш. Най-бързият вариант е да кликнеш по реклама. Рекламата като такава – да предположим, че е от Google би трябвало да е релевантна на това което си чела и с клик по нея ти да получиш повече информация по въпроса. Ако ли пък не е от Google, рекламодателят трябва да се е съгласил тя да стои на този сайт, след като е преценил, че потребителите на същия този сайт може да имат интерес от тази реклама. При всички положения печелят и трите страни. И сайтът (пари) и рекламодателят (че някой е видял това което рекламира и дори може да поиска да си го купи) и рекламната платформа (всъщност тя винаги печели).
Сравни бюджета за интернет реклама с този за ТВ реклама. Трудно е да се сравняват, но кой гарантира на рекламодателите в ТВ че хората се интересуват от продукта ?
Ако е CPM, съм съгласен, че е добре да се кликне, никой не губи, за PPC реклами съм твърдо против. Най-малкото защото така се ощетяват клиентите, на които им правя ППЦ кампании.
Аз пък мислех, че рекламодателите търсят ефект и искат някой да види това което рекламират :-) А ако сметнеш, че кликовете от един сайт не са ефективни винаги можеш да го блокираш. Съдя по себе си. Сещаш се какви блогове чета обикновено. Релевантните (друг е въпросът дали са такива) реклами винаги ме карат да погледна сайта на който отивам. Имено по този начин съм купил доста софтуер, който вероятно нямаше да избера, ако случайно, след кликане по рекламата не се бях зачел в сайта.
btw най-обичам да кликам по български реклами на SEO фирми :-)
[...] Благодаря http://oggin.net/joy/say-thank/ в Любими преди 1 минута edno23.com Начало контакти [...]
[...] Кажи Благодаря Кажи Благодаря! [...]
[...] малко ни трябва за да казваме по-често БЛАГОДАРЯ None [...]
[...] информация. Ето и някой подбрани, на които попаднах: Кажи БЛАГОДАРЯ Би Би Си пак стана главен враг на държавата. СЕМ ги [...]
[...] материал, озаглавен “Кажи Благодаря” Огнян Младенов представя своята позиция за начините, [...]
[...] И точно тези 15 човека, които са “Returning visitors” на блога ми тук са хората заради, които пиша. Повече за причините, които карат блогърите да пишат ту
[...] 29 август 2008 at 18:50 | In Реагирам | Tags: LINKs Netiquette PLUS: Кажи БЛАГОДАРЯ! <– Моят технологичен [...]
[...] – http://www.avtorentacar-bulgaria.com/avtorentacar-SEO-competition . После кажете БЛАГОДАРЯ :-) Posted by oggin септември 22, 2008 [...]
[...] го ползвам в сайта си. После да не се сърди, че не съм му благодарил с [...]
[...] Благодаря на Васко Тошков за avtorentacar линка, който ни предостави по собствено желание от неговият блог за Avtorentacar [...]
[...] Като казах Оги се сетих за любимия ми пост в неговия блог – “Кажи благодаря” [...]