What’s an SEO?

Случайно се натъкнах на Вашия блог и на болката, която струи от този пост (не бъди зъл б.р.). Тъй като аз съм един от злите хора, за които става въпрос (казвам го без качички), нека все пак напиша и моята лична позиция.

Истина е, че в отношението ни (и лично моето) към СЕО и цялото Ви състезание има злъч, ирония и сарказъм. Вашият постинг беше полезен личен урок за мен, как битките с виртуални врагове могат да наранят реални хора. Тук съм не само да Ви се извиня, но и да засвидетелствам доброжелателността си, колкото и абсурдно да звучи.

Струва ми се, обаче, че има едно голямо недоразумение. Твърде вероятно е да се окаже все пак, че частично говорим за едни и същи неща, но от различни гледни точки. Нека пробваме, като първо уточним общите предпоставки, за да се разберем по-добре:

1) Съгласни ли сме, че Google е прав в публиацията си: “Webmaster Help Center - What’s an SEO?” Съгласни сме. Включително с негативните думи вътре. Доколкото разбирам при вас също има някакви бели, сиви черни шапки и прочие. Ето и Вие казвате - don’t be evil! Съгласни ли сме с това, съгласни сме!
2) Съгласни ли сме, че съветите на google в “Webmaster Guidelines” не са особено сложни за техническо осъществяване в модерните системи за управление на съдържанието, стига да са настроени както трябва. Съгласни сме.
3) Съгласни ли сме, че въпреки това, българският Интернет е пълен с некадърно направени и недовършени сайтове, зле структурирани сайтове, сайтове на които не са спазени абсолютно елементарните правила в точка 2. Тоест, в България може да се постигнат изключително добри резултати със съвсем прости техники, като например да накараш и да помогнеш на клиентите просто да си оправят сайта. Съгласни ли сме с това? Съгласни сме.
4) Сега започва интересното: Съгласни ли сме, че част от тези сайтове често излизат в челната страница на google за доста общи и често използвани ключови думи. Защото дори да са зле структурирани, google рано или късно ги намира, ако предлагат интересно съдържание. Дори да не сте съгласен напълно, със сигурност ще се съгласите със следващата точка:
5) Съгласни ли сме, че ако във вашите среди се казва “content is the king”, то за българския интернет трябва да се каже съдържанието е диктатор. Защото… българскоезичните сайтове са много, много по-малко от англоезичните. И няма конкуренция между хиляди сайтове, които да дадат на потребителя това, което е търсил. Понякога е късмет да намериш и един такъв сайт!

Затова (колкото и болезнено за Вас да е) мога да съглася с мнението на Даниел Илиев и да заявя, че СЕО в българския Интернет е нонсенс.
Окей, това си е лично мое мнение. Мнението на “гилдията” ви е естествено да е различно. Дотук проблем няма. Къде е проблемът за мен? Лично моите мотиви на раздразнение са съвсем различни от крайно забавните, посочени от приятелите Ви, написали коментари в блога.

Когато научих за състезанието по “лъгуг”, първото (1), което ме подразни не беше самото състезание, а посланието, което струеше индиректно от няколкото сайта, които оглавяваха класацията. То беше следното “ще натъпча този сайт с нечитаеми безсмислици и ще докажа, че съм толкова добър професионалист, че успях да котирам дори лошата стока”. Второто (2), което ме подразни беше агресията срещу този Бого, който изобщо не познавах дотогава! И третото (3), което най-много не само ме подразни, но и ме мотивира беше, че… много от участниците говориха за СЕО тайните на SEO - но съвсем сериозно, не в кавички. Примерно: Еди кой си не искал да участва в състезанието, защото не искал да издава “източниците” си. Във времената на отворения код, уикипедия и научните списания. Хайде де! Знам, че във всеки бизнес си има своите тайни, но общо взето механизмите са ясни.

Реших че явления 1) и 2) 3) трябва да получат добър урок. Не съм искал нещата да придобиват лично измерение, макар че зад всяко явление стоят конкретни хора. Най-накрая, прочетох и коментарите на отделни представители на вашето съсловие, които говореха за собтвениците на сайтовете, подкрепили Бого като за безмозъчни същества, жертва на евтина манипулация и това допълнително ме нахъса и мотивира.

Най-тъжното (което се замислям в момента е), че … “добро дело номер 2? не беше споменато нито веднъж в цялата тази история. Всъщност то винаги остава на заден план. Защото твърде често разрешаваме на нашето его да контролира живота, а любовта, добротворството… са само външен претекст. Ако поне този личен урок успеем да си извлечем, не само аз, но и другите участници в състезанието от “съседния лагер”, то вашите 1000 лева няма да са безсмислени! Защото агресията срещу Богомил се дължи отново на това пусто его, не става дума дори за парите, тук Даниел е уцелил в десятка.

Както и да е. Постингът ми се получи прекалено дълъг, но все още не стигнах до най-важното. Всъщност Вашият блог едно доста приятно място. Ако се бяхме срещнали при други обстоятелства сигурно можехме станем дори приятели, но сигурно знаете приказката за ловецът, който спасил мечката и й казал “бабо мецо, мирише ти устата”. Така че мога единствено да Ви прибавя в гигантския си списък на хора “потенциални приятели, изгубени приятели”. Със сигурност никога не е лесно да кажем “ребята, давайте жить дружно”, но искам да добавя следното: за едно със сигурност не бях прав, че SEO професията е безинтересна. Аз също, подобно на Даниел бях на мнение, че цялата тази работа със състезанието ви е “пълен идиотизъм”. Странно ми беше, откъде са се пръкнали тези хора, които са организирали това състезание и по-точно какво целят. Сайтовете “лъгуг” са еднодневки, така че организаторите на състезанието съвсем не сте преследвали маркетингови цели, такова обвинение е нечестно. Лично моят отговор тогава и сега е - вие, организаторите просто сте искали да се си поиграете малко. Някои Което, сега си мисля, всъщност не е лошо - добре е да обичаме професията си и да се “кефим” на нея. Това е част от мотивацията ни, нали? Самата човешка раса е homo ludens, това е в кръвта ни, това често е най-важната ни самомитивация. Така че всъщност тези двамата, дето са събрали по 500 лева съвсем не са идиоти, а много умни хора.

Толкоз. Лично аз Ви моля да не губите “кефа” си и да продължите нататък с блога си. Всички имаме трудни моменти, когато се разочароваме не само от неща в живота, но дори от конкретни хора, но не искам спирането на Вашия блог да тежи на моята съвест. И нека по-добрият победи Останаха още няколко дни от крайно забавното състезание, което сте организирали, нека се покефим малко на него и нека се опитаме нещата да придобият по-позитивна окраска. Не мога да говоря за другите, но аз лично ще се постарая, поне моите последни 1-2 постинга, които ще направя блога на Бого да са по-светли!